Фиала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сребърна фиала с умбо, персийски тип, направена около 400350 пр.н.е., Итака, Гърция

Фиалата (от гръцки phiálē) у древните гърци, траките и други средиземноморски народи е ниска чаша, използвана за възлияния на течности при жертвоприношения.

Най-често фиалите са се изработвали от сребро. По-рядко е използван бронз, злато или керамика. Могат да бъдат релефно украсени или рисувани, понякога имат и улеи. Типични орнаменти, които се срещат по фиалите, са геометричните и растителните мотиви (розетки, жълъди, шишарки, бръшлян). В центъра на фиалите има издутина, наречена умбо или омфалос („пъп“), символизиращ центъра на света.[1]

Три са основните типове фиали: „фиали-блюда”, дълбоки фиали и обикновени.

  • Фиалите-блюда имат кръгло и разлато тяло, с прав ръб и изпъкнало умбо в средата на дъното.
  • Дълбоките фиали имат сферично тяло с умбо в средата на дъното, стеснение по средата на височината и обърнат и силно изтеглен навън ръб на устието. При дълбоките фиали обикновено липсва украса, или тя е пестелива, тъй като естетическият ефект е изразен чрез силуета на съда.
  • Обикновените фиали са ниски и без украса.[2]

Някои от най-известните и богати съкровища, намирани на територията на България, съдържат фиали:

Находките от Рогозенското съкровище водят археолозите до схващането, че тракийските фиали са били изработвани от три части, последователно прикрепвани една към друга: умбо в центъра, тяло на фиалата с част от гърлото, и устие също с част от гърлото.[7].Като далечен отглас от използването и предназначението на древногръцкия съд, може да се счита названието "пиата",вместо чиния, в шуменските говори,съхранено до средата на 20-ти век.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]