Фиат Типо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фиат Типо
Tipo Hatchback 1.9 TD.jpg
Производител ФИАТ
Произвеждан 1988 до 1995
Сглобяван в Касино, Италия,
Помиляно-д`арко,Италия,Бетин,Бразилия,Бурса,Турция
Предходен модел Фиат Ритмо
Наследник Фиат Браво/Брава
Характеристика
Клас малка фамилна кола
Платформа Фиат типо 2
Конфигурация Предно разположен двигател, предно задвижване
Купе купе с 3 или 5-врати
Двигател 1,1, 1,4, 1,6, 1,8 и 2 -литров бензинов; 1,7 и 1,9 - литров дизелов ,
Мощност от 56 до 148 к.с.
Скоростна кутия 5-степенна ръчна и 4-степенна автоматична
Междуосие 2,540 mm
Дължина 3,958 mm
Ширина 1,700 mm
Височина 1,445 mm
Тегло 1,020–1,230 kg

ФИАТ Типо е модел от малкият среден клас на марката FIAT, разработен да замени остарелият тогава Ритмо. Моделът е представен официално на 26 януари 1988г. и печели титлата "Кола на годината" за Европа през '89 година със значителна преднина пред втория - Опел Вектра.

Дизайнът на колата е дело на студиото IDEA и се отличава с коефициент на въздушно съпротивление Cx=0,31- стойност сред най-добрите в класа си. Типо се отличава също и с изключителното си вътрешно пространство.

Моделът се предлага с двигатели с работен обем от 1,1 литра до 2,0 литра и във версии с 5-степенна механична скоростна кутия и 4-степенна CVT.

Първа серия[редактиране | edit source]

Първоначално Типо се предлага с 3 бензинови мотора и 2 дизелови. Бензиновите са с обем 1108, 1372 и 1580 куб. см., като мощността им е съответно 56 , 72 и 83 к.с. Всички те са с един разпределителен вал, 8 клапана и карбураторно пълнене. Карбураторите на всички Типо са произведени от Weber. Първите два мотора са със запалителна система от типа Breakerless с индукционен датчик, докато 1,6 е със система Digiplex с датчик на Хол. Предлаганите дизелови двигатели са с работни обеми 1697 и 1929 куб.см. По-малкият е с атмосферно пълнене и развива 57 к.с. като максимална мощност. Големият 1,9-литров мотор е с турбо пълнене (турбокомпресор KKK K-16), waste gate клапан и интеркулер. Достига 92 конски сили и е един от най-мощните в класа си по това време. Затова и в този период е предлаган като върхова версия само с най-високото ниво на оборудване. С появата си на пазара ФИАТ предвижда 2 нива на оборудване за модела - базово и DGT. Първото предлага пълен набор от предпазни колани, реотани на задното стъкло, задна чистачка, 4-степенни предни чистачки и заготовка за монтиране на аудио система. Към това DGT прибавя предни електрически стъкла, централно заключване, регулируем във височина волан, дигитално табло с течни кристали, предлагащо един пълен набор от уреди включващ и така наречения check panel за отворени врати и светлинни неизправности. Освен това по-високото ниво на оборудване предлага един по-завършен интериор, включващ жабка с вратичка и цяла централна конзола. Екстериорно DGT е с брони в цвета на купето. Срещу доплащане в това оборудване са се включвали ръчен или електрически шибидах, както и климатик. Халогенните фарове,хидравликата на волана и системата ABS (4-канален) са били опция, предлагана с доплащане само за 1,9 T.ds.

В края на 1989 година в гамата двигатели се добавя още един бензинов мотор - 1,8 литра с два разпределителни вала и 16 клапана. Той е снабден с многоточково инжекционно впръскване на горивото (IAW Weber-Marelli) и мощността му е 136 конски сили. Тази версия се предлагала в специално разработеното за неч оборудване i.e.16v. Външно се отличава с черни колони на вратите, по-широка решетка в предната броня (като при T.ds), алуминиеви джанти, червени кантове на броните и праговете и надпис на задния капак SEDICIVALVOLE (от италиански: 16 клапана). Вътрешно Типо 1,8 е оборудвано единствено с аналогово табло, включващо оборотомер манометър за налягане на маслото и термометър за температурата му, специален спортен волан Check panel-ът остава. Останалите екстри са предни ел. стъкла, регулируеми по височина предпазни колани, хидравлика на волана и централно заключване.

През 1990 година излиза първата специална версия на модела - Т.ds X. Тя е предназначена за 1,9-литровия турбодизел, която включва оборудването на 1,8 16V. Същата година се добавят версиите 1,8 и 2,0 с 8 клапана и два разпределителни вала. И двата със системи за многоточково впръскване на горивото и мощности съответно 105 и 113 конски сили. Гамата на дизелите са разширява с атмосферната версия на 1,9-литровия мотор и е с мощност 65 к.с. Тази версия се оборудва само с нивото на оборудване DGT. Освен това се добавя оборудването AGT - сходно с DGT, но с аналогови уреди. Новост през тази година е и дебютът в Типо на автоматичната 4-степенна скоростна кутия CVT. Версията оборудвана с нея се нарича Типо Selecta. Тази скоростна кутия се е предлагала само за бензиновите 1,4 , 1,6 , 1,8 и 2,0 мотори.

Следващата година моделът е подложен на лека модернизация. Карбураторното пълнене е заменено от едноточково инжекционно, а моторът FIRE (Fully Integrated Robotized Engine) 1.1-литра е спрян от производство в модела. Появява се новата спортна версия с мотор 2,0-литра и 16 клапана, достигаща 148 конски сили. Нивото и на оборудване е съкратено от i.e.16v на само 16v и, разбира се, се запазва лайстната с надпис SEDICIVALVOLE. Към всичко, което предлага 16-клапановата версия на 1,8 се добавят и специален спортен волан разработен от Momo, стопове с червени кантове, 15' алуминиеви джанти (предишните са 14'), спортен салон, както и система ABS като серийно оборудване. Друга важна промяна е преименуването на нивата на оборудване. След нея базовото ниво остава същото , появяват се S (същото като предишното AGT, но с опростено табло) , SX (същото като DGT, но даващо възможност за избиране на аналогово или дигитално табло без доплащане) и GT(същото като DGT, отличаващо се с надписа GRANTURISMO на задния капак и предвидено за по мощните мотори). От сега нататък всички модели са с означение на кубатурата на задният капак.

През 1992 година версията 1,8 16V е спряна от производство.

Втора серия[редактиране | edit source]

През 1993 година Типо е подложен на фейслифт, водещ до редица промени. Външно най - значимите са в предницата, където са променени фаровете и радиаторната решетка. Моделът за първи път получава версия с 3 врати. Вътрешно интериора е леко променен и вече напомнящ на по-голямата Темпра. Всички двигатели на модела вече изпълнявали новонавлязлата тогава норма за вредни емисии Euro 1. Типо била подобрена в голяма степен по отношение на сигурността. Купето станало по-издръжливо на удар с добавените допълнителни стоманени греди, воланът е от мек материал с цел поемане на удар. Като допълнително оборудване за всички версии, и серийно за някои, се предлагали Airbag за водача, пиропатрони на предните колани и ABS с 4 канала. Бензиновите двигатели са 1,4 (1372 куб.см.),1,6 (1581 куб.см.), 1,8 (1756 куб.см) и 2,0 (1995 куб см.) литра. Най-малкият е с мощност 69 к.с., 1,6 е със 75, 1,8 развива 90 к.с. и 2,0 в 8-клапановата версия е със 115 к.с., а SEDICIVALVOLE има мощност 139 к.с. Всички бензинови мотори са с катализатор. Дизеловата гама остава непроменена, като към 1,9TD е можело да се добави катализатор (версията Eco). Всички модели с 3 врати, незевисимо от оборудването, серийно разполагали с електрически стъкла. Всички модели вече били само с аналогови измервателни уреди. Нивата на оборудване били 5 - S, SX, SLX, GT и Sedicivalvole. Най-ниското (S) предлагало само регулиране на волана във височина и ел. стъкала за 3-вратите версии. Компектова се с моторите 1.4i.e.(iniezione elettronica), 1.6i.e. и 1.7D. SX предлага повече комфорт и включва като допълнение към S хидравлика на волана, оборотомер, check panel, тонирани стъкла, централно заключване, интериор с кадифе, както и брони и огледала в цвета на купето. SX се предлагало с двигателите 1.4i.e.,1.6i.e.(във вариантите с механични скорости и Selecta),1.9D и 1.9TD. SLX било само за варианти с 5 врати и двигатели 1.8i.e. и 2.0i.e. Selecta. То добавя към SX черни апликации на колоните на вратите, регулируема във височина шофьорска седалка, подлакътник, алуминиеви джанти 14', задни подглавници, 4 дискови спирачки и предна броня с по-широк спойлер. Оборудването GT се продавало само с моделите с 3 врати и двигателите 1.8i.e. и 1.9TD. Това оборудване предлага сервоуправление, черни колони на вратите, седалки със спортен профил, оборотомер, регулируеми във височина колани , ел. стъкла, централно заключване, тонирани стъкла, check panel, халогенни фарове, брони и огледала в цвета на купето и увеличен отвор за въздух в предната броня. Върховото Sedicivalvole (само с 2.0i.e. 16V) има освен всичко в GT спортни седалки на фирмата Recaro с регулираща се предна част, кожена топка на скоростния лост, 15' алуминиеви джанти, ABS система на 4-те колела, 4 дискови спирачки, от които предните - вентилирани, гуми с размер 185/55R15V, електрически огледала с подгряване, система за измиване на фаровете, червени лайстни и стопове и по-широката решетка в бронята. Срещу доплащане за всички версии се предлагал Airbag за водача. Останалите опционални екстри се отнасят за всички нива без базовото и са: аларма, електрически шибидах, климатик, регулиране на височината на шофьорската седалка, подлакътник, деляема задна седалка в съотношение 60/40, електрическо регулиране на фаровете, огледала с подгряване, система за измиване на фаровете, ABS, кожен салон, и за GT и Sedicivalvole - кожен салон на Recaro с регулируема предна част на предните седалки. През 1994 година е включена в гамата и версията HSD (High Safety Drive). Тя е стандартно с Airbag, инерционен прекъсвач на бензиновата помпа, пиропатрони на коланите, ABS, хидравлика на волана, централно заключване, оборотомер, тонирани,електрически стъкла, check panel и огледала и брони в цвета на купето.

Бензин[редактиране | edit source]

Модел Двигател Cat Кубици Мощност Въртящ момент
1.1 FIRE 160A3.000 1,108 куб. см 56 к.с. при 5,500 об./мин 89 Nm при 2,900 об./мин
1.4 i.e., S 160A1.046 Black dot.png 1,372 куб. см 70 к.с. при 6,000 об./мин 106 Nm при 3,000 об./мин
159A2.000 78 к.с. при 6,000 об./мин 108 Nm при 2,900 об./мин
1.4, DGT[1] 160A1.000 1,372 куб. см 71 к.с. при 6,000 об./мин 105 Nm при 3,750 об./мин
160A1.048 Black dot.png 72 к.с. при 6,000 об./мин 105 Nm при 3,750 об./мин
1.6 i.e.[1] 159A3.046 Black dot.png 1,581 куб. см 80 к.с. при 6,000 об./мин 128 Nm при 3,000 об./мин
159A3.048 76 к.с. при 6,000 об./мин 124 Nm при 3,000 об./мин
1.6 DGT[1] 160A2.000 1,581 куб. см 86 к.с. при 5,800 об./мин 132 Nm при 2,900 об./мин
82 к.с. при 6,000 об./мин 130 Nm при 2,900 об./мин
1.6 i.e. 149.C2.046 Black dot.png 1,585 куб. см 90 к.с. при 6,250 об./мин 122 Nm при 4,250 об./мин
1.7 i.e. or 1.6 S i.e.
1994-1996: Износ за Германия, Гърция,
Бразилия (рядко, повечето от които с цвят Estoril синьо), Турция
Black dot.png 1,676 куб. см 90 к.с. при 5,900 об./мин 130 Nm при 3,000 об./мин
1.8 i.e. 159A4.000 1,756 куб. см 110 к.с. при 6,000 об./мин 142 Nm при 2,500 об./мин
1.8 i.e. 16V Sedicivalvole 160A5.000 1,756 куб. см 138 к.с. при 6,250 об./мин 167 Nm при 4,600 об./мин[2]
2.0 i.e. 159A6.046 Black dot.png 1,995 куб. см 115 к.с. при 5,750 об./мин 159 Nm при 3,300 об./мин[2]
159A5.046 109 к.с. при ? об./мин  ? при ? об./мин
2.0 i.e. 16V Sedicivalvole 160A8.046 Black dot.png 1,995 куб. см 148 к.с. при 6,250 об./мин 173 Nm при 5,000 об./мин[2]
2.0 i.e. 16V Sport 836A3.000 Black dot.png 1,995 куб. см 142 к.с. при 6,000 об./мин 180 Nm при 4,500 об./мин

Дизел[редактиране | edit source]

Модел Двигател Кубици Мощност Въртящ момент
1.7 D, DS 149B4.000 1,697 куб. см 58 к.с. при 4,600 об./мин 100 Nm при 2,900 об./мин[2]
  1. а б в Automobil Revue 1991. Berne, Switzerland, Hallwag AG, March 1991. ISBN 3-444-00514-8. с. 263.
  2. а б в г Automobil Revue 1991, pp. 264–267
1.9 DS DGT 160A7.000 1,929 куб. см 65 к.с. при 4,600 об./мин 119 Nm при 2,000 об./мин
1.9 T.ds, DSX 160A6.000 1,929 куб. см 92 к.с. при 4,100 об./мин 190 Nm при 2,400 об./мин

Източници[редактиране | edit source]