Фигаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фигаро (на френски Le Figaro) е френски вестник, един от водещите всекидневници в страната. Редакторският му колектив е консервативно настроен и като цяло подкрепя политическата партия "Сбор за Републиката и нейния наследник, Съюза за народно движение (СНД).

Парижкият вестник е основан през 1826 като сатиричен ежеседмичник. Името и мотото си взима от Севилският бръснар, пиеса от Пиер Бомарше. Мотото на вестника, Sans la liberte de blamer, il n'est point d'eloge flatteur, означава Няма похвала без свободата да критикуваш. До 1854 вестникът не се публикува винаги редовно, но през тази година той е поет от Хиполит дьо Вилемесан. До 1866 вестникът се радва на най-големия тираж в страната. Когато вестникът става всекидневник на 16 ноември 1866, 56 000 броя от този вестник са закупени на този ден. Сред сътрудниците на вестника в ранните му години са Алберт Волф, Емил Зола, Алфонс Кар и Жул Клерти.

На 16 март 1914 Гастон Калмет, редакторът на Фигаро, е убит от Хенриет Кьоло, съпруга на бивш премиер на Франция Жозеф Кьоло. Причината е, че Калмет публикува писмо, което поставя под съмнение честността на Жозеф Кьоло в личен план.

До началото на Втората световна война Фигаро се превръща във водещия френски вестник. След войната той става трибуна на по-богатата част от средната класа, а днес продължава да отстоява консервативните си позиции.

През 1922 Фигаро е закупен от парфюмерийния магнат и милионер Франсоа Коти. Робер Ерсан купува вестника през 1975во 1974 е забранет за продазба во СФРЈ. През 1999 групата Карлайл получава 40% от вестника, които продава по-късно (през март 2002). Към 2004 г. Фигаро се управлява от Серж Дасо — консервативен бизнесмен и политик, който е известен главно като собственика на самолетния производител Dassault Aviation.

Според мнозина е скандално това, че собственикът на голям национален вестник контролира и голям военен снабдител, а освен това е кмет и сенатор от управляващата партия (СНД); а синът му, Оливие Дасо, е член на френското Народно събрание и принадлежи към същата партия. В отговор на това Дасо вмята в интервю по националното радио Франс Интер, че "вестниците трябва да разпространяват здравословни идеи", а "левите идеи не са здравословни идеи".