Физика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Физик)

Съдържание

1 Портал физика
2 История на физиката
3 Физиката и другите науки
4 Физика и религия
5 Основни теории и понятия
- 5.1 Предложени теории
- 5.2 Други теории
6 Теоретична и експериментална физика
7 Вижте още
8 Външни препратки

Портал физика

Физиката (от гръцки: φυσικός (фисикос) — естествен, φύσις (фисис) — природа) е наука за основните закони и взаимодействия в материалния свят. Анализът на тези взаимодействия (между материя, енергия, пространство и време) се извършва на всички нива - от микросвета на елементарните частици до макросвета на Вселената (космология). Езикът на физиката е математиката. С помощта на последната се формулират и записват физичните закони.

[редактиране] История на физиката

Основна статия: История на физиката

Галилео Галилей

Исак Нютон

Научното знание съществува откакто съществува човечеството. Цивилизации се раждат и умират и знанието се пренася от едно място на друго, допълва и разширява.

Център на знанието в древността е арабският свят, Вавилон, Египет, Индия, Китай, а по-късно древен Рим и древна Гърция. Докато Европа тъне в невежеството на тъмните векове, философските и научни знания на древните цивилизации са запазени от мюсюлманския свят.

Съвременната физика, такава каквато я познаваме днес започва с Галилео Галилей, поради което той често е наричан бащата на модерната физика. Той е първият, който използва научния подход, научния метод, в същността на който е идеята, че всяка теория трябва да бъде потвърдена с научни експерименти и наблюдения. Исак Нютон се ражда в годината, в която умира Галилей. Той взима идеите му и ги превръща в теория, като създава един цял дял на физиката, наречен механика.

[редактиране] Физиката и другите науки

[редактиране] Физика и религия

[редактиране] Основни теории и понятия

Теория	Основни раздели	Понятия
Класическа механика	Закони на Нютон — Механика на Лагранж — Хамилтонова механика — Теория на хаоса — Хидродинамика — Механика на непрекъснатите среди	Разстояние — Пространство — Време — Движение — Дължина — Скорост — Маса — Импулс - Момент на импулса — Сила — Енергия — Момент на сила — Закони за запазване — Хармоничен осцилатор — Вълна - Период — Работа — Мощност — Симетрия
Електромагнетизъм	Електростатика — Електричество — Магнетизъм — Уравнения на Максуел - Оптика	Електрически заряд — Напрежение — Електрически ток — Електрическо поле — Магнитно поле — Електромагнитно поле — Електромагнитно излъчване — Свръхпроводимост
Термодинамика и Статистическа физика	Топлинна машина — Молекулярно-кинетическа теория	Температура — Налягане - Константа на Болцман — Ентропия — Свободна енергия — Термодинамично равновесие — Статистическа сума — Микроканонично разпределение — Голямо канонично разпределение
Квантова механика	Уравнение на Шрьодингер — Интеграл на Файнман — Квантова теория на полето	Хамилтониан — Тъждествени частици — Константа на Планк — Измерение — Квантов осцилатор — Вълнова функция — Енергия на нулевата точка — Пренормиране — Материя — Антиматерия — Елементарни частици — Бозон — Фермион — Квантово число — Квантово тунелиране
Теория на относителността	Специална теория на относителността — Обща теория на относителността	Принцип на относителността — 4-вектор — Отправна система - Пространство-време - Релативистична Маса- Скорост на светлината — Черна дупка

[редактиране] Предложени теории

Теория на всичко

[редактиране] Други теории

Студено топене

[редактиране] Теоретична и експериментална физика

[редактиране] Фундаментални взаимодействия

Гравитационно взаимодействие — Електромагнитно взаимодействие — Слабо ядрено взаимодействие — Силно ядрено взаимодействие

[редактиране] Строеж на материята

Атом — Протон — Неутрон — Електрон — Кварк — Фотон — Глуон — Гравитон — Неутрино — Фонон — Ротон

[редактиране] Области

Съвременните изследвания по физика са разделени на няколко области, които изучават различни аспекти на материалния свят:

Физика на кондензираната материя - най-голямата от тях, разглежда свойствата на твърдите тела и течностите, обусловени от техния състав на молекулярно и атомно ниво. Подобласти: Физика на твърдото тяло, Физика на материалите, Полимерна физика, Криогеника

Атомната и молекулна физика и оптика изучава поведението на индивидуалните атоми и молекули и как те поглъщат и изпускат енергия и светлина. Подобласти: Молекулярна физика, Атомна физика, Оптика

Физиката на елементарните частици, известна още и като Физика на високите енергии изучава свойствата на частиците, по-малки от атома. Подобласти: Физика на ускорителите, Ядрена физика

Астрофизиката прилага физическите закони за обяснение на астрономически явления и изследва Вселената като цяло. Подобласти: Космология, Физика на плазмата

[редактиране] Сродни области

Има много научни области, които са на границата на физиката с други дисциплини. Например широкото поле на биофизиката изследва каква роля играят физическите закони в биологичните системи, а квантовата химия изучава химическото поведение на атомите и молекулите от гледна точка на квантовата механика. Ето някои такива области: Акустика,Агрофизика, Астрономия, Биофизика, Геофизика, Електроника, Математическа физика, Материалознание, Медицинска физика, Квантова химия, Техника, Физикохимия, Физика на атмосферата