Физически институт Лебедев

Физическият институт Лебедев (ФИАН, на руски: Физический институт академии наук) на Руската академия на науките в Москва е един от водещите руски институти по физика и един от най-старите научни институти в Русия.

История

Неговата история започва още по времето на Петър Велики, когато той основава колекция от физически инструменти в Кунсткамерата в Петербург през 1714. В сегашната си форма институтът е основан през 1934 година от академик Сергей Вавилов. През същата година институтът е преместен в Москва и е наречен на бележития руски физик Пьотър Лебедев.

Научни изследвания

Сред широкия спектър на изследвания, извършвани в института, следва да бъдат отбелязани направленията: лазерни технологии, струтура на тъмната материя, наноструктури, свръхпроводимост, космически лъчи, гама-астрономия. През последните години се издига като водещ център за изследвания по иконофизика (физическа икономика).

В допълнение към широкия си научен принос институтът е известен още и с усъвършенстването на технологията за кристализация на кубичен цирконит, наричан фианит в Русия в чест на ФИАН.

Директори на института

1. Сергей Вавилов (1934–1951)
2. Дмитрий Скобелцин (1951–1972)
3. Николай Басов (1973–1988)
4. Леонид Келдиш (1988–1994)
5. Олег Крохин (1994–2004)
6. Генадий Месяц (2004–)

Нобелови награди на учени от ФИАН

• 1958 - Павел Черенков, Игор Там, Иля Франк: "за откритието и обяснението на ефекта на Черенков-Вавилов".
• 1964 - Николай Басов, Александър Прохоров: "за фундаментална работа в полето на квантовате електроника, която е довела до създаването на осцилатори и усилватели, базирани на принципа на мазера-лазера ".
• 1975 - Андрей Сахаров: Нобелова награда за мир за кампанията му за човешки права.
• 2003 - Виталий Гинзбург: "за пионерския му принос към теорията за свръхпроводниците и свръхфлуидите".

Външни препратки

• уеб сайт на ФИАН (на руски)

55.697778, 37.565278