Фиксация
Фиксацията е термин от психоанализата, дефиниран от Зигмунд Фройд [1] през 1905, за да обозначи упоритостта на анахронични сексуални особености [2]. Фройд нарича фиксация на влечение факта, че влечението се забавя на определена фаза от психосексуалното развитие [1]. Например, дете, на което са давали да суче след нормалните граници, трудно ще надмине оралния стадий, който му е бил приятен [1]. Той го изоставя със съжаление и всеки път, когато претърпи неуспех, несъзнавано се стреми да пресъздаде въображаемо миналите условия, към които изпитва носталгия [1].
Пост-фройдиански психоаналитици [редактиране]
„За Мелани Клайн фиксацията на либидото в определен етап на развитие е вече ефект на един патологичен процес.“ [3] Тя смята, че „фиксация, която води до симптом е била вече по пътя към сублимацията, но е отрязана, пресечена в това от репресия/подтискане“ [4].
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г Фиксация, сайт „Българска психология“
- ↑ ((en)) Salman Akhtar, Comprehensive Dictionary of Psychoanalysis (London 2009) стр. 112
- ↑ ((en)) C. Geissmann-Chambon/P. Geissmann, A History of Child Psychoanalysis (Routledge 1998) стр. 129
- ↑ ((en)) Lyndsey Stonebridge/John Phillips, Reading Melanie Klein (1998) стр. 243
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fixation (psychology)“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Вижте също [редактиране]
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
