Филарет Ловчански
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Филарет.
| Филарет | |
| български духовник | |
 Снимка по случай гостуването на Всерусийския патриарх Алексей и Ленинградския митрополит Григорий по случай 1000-годишнината от смъртта на Свети Иван Рилски. 1. Евлогий Сливенски, 2. Димо Казасов, 4. Алексий I Московски, 5. Стефан Български, 6. архимандрит Александър, 7. Филарет Ловчански | |
| Роден |
26 октомври 1901 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
| Филарет в Общомедия | |
Филарет е български духовник, ловчански митрополит на Българската православна църква от 1939 до 1960 година.[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 октомври 1901 година във Варна, България, със светското име Атанас Атанасов Панайотов.[2] Родителите му са преселници от Осман пазар.[1] Завършва основно и средно образование във Варна. В 1923 – 1924 учебна година е учител във Варна. В 1924 г. започва да учи в новооткрития Богословски факултет на Софийския университет, който завършва в 1928 г.[2][4]
Няколко години е щатен епархийски проповедник във Варненско-Преславската епархия. На 30 януари 1932 година митрополит Симеон Варненски и Преславски го подстригва за монах, на следващия ден го ръкополага за йеродякон, а на 22 юни 1933 година е ръкоположен за йеромонах.[2][4]
На 1 септември 1933 година става протосингел на митрополит Макарий Неврокопски. На Великден 1934 година е въздигнат в архимандритски сан.[4]
През есента на 1935 година заминава на едногодишна специализиция по канонично право в Страсбургския университет, Франция.[2][4]
От 1 август 1936 година е протосингел на Софийската митрополия.[4]
На 27 ноември 1938 година е ръкоположен за титулярен знеполски епископ в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София и е назначен за викарий на митрополит Стефан Софийски.[2][4]
На 21 май 1939 година е избран за ловчански митрополит и на 4 юни утвърден канонически от Светия синод да оглави епархията.[2][5]
След разгрома на Кралство Югославия от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в присъединените от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[6]
От 17 февруари 1949 година Филарет Ловчански е член на намаления състав на Светия синод. От 7 август 1954 година е председател на Върховния църковен съвет.[7]
Умира на 28 юни 1960 година в София и е погребан в двора на катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч.[2][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Чернева, Пенка, Людмила Брънекова. Спомен за митрополит Филарет по случай 110 години от рождението му // Ловчанска епархия, 26 октомври 2013. Посетен на 7 юни 2017.
- ↑ а б в г д е ж з Ловчанска епархия – История // Българска православна църква – Българска патриаршия. Посетен на 7 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Архимандрит хаджи Викентий. Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни // pravoslavieto.com. Посетен на 7 юни 2017.
- ↑ а б в г д е ж Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 144.
- ↑ Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 145.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ а б Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 146.
| Йосиф | → | знеполски епископ (27 ноември 1938 – 21 май 1939) |
→ | Флавиан |
| Антим | → | ловчански митрополит (21 май 1939 – 28 юни 1960) |
→ | Максим |
