Филипи
  ФилипиΦίλιπποι |
|
 Херос от Филипи |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Филипи
Филипи на картата на Гърция
|
|
 Филипи
Филипи на картата на дем Кавала и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кавала |
| Население | 896[1] (2001) |
| Надм. височина | 235 m |
Фѝлипи (на гръцки: Φίλιπποι) е античен град в римската провинция Македония, разположен близо до днешния Кринидес, Гърция. Филипи е известен с това, че там през 42 година пр.Хр. в битката при Филипи Октавиан Август и Марк Антоний (Втория триумвират) побеждават убийците на Гай Юлий Цезар - Брут и Касий по време на втората от петте граждански войни. След тази прочута битка, градът се обновява и става по-известен.
Съдържание |
География[редактиране]
Филипи е разположен на 15 километра северно от град Кавала, в подножието на най-западното разклонение на Чалдаг (Леканис Ори).
История[редактиране]
Античност[редактиране]
Кринидес (гръцки Κρηνίδες) крини означава извор, е първото име на Филипи. Името идва заради многото води - "κρήναι γαρ είσι περί τώ λόφω ναμάτων πολλαί". Градът е основан от колонисти от близкия остров Тасос. Впоследствие е превзет от Филип II Македонски, който го преименува на своето име - Филипи.
В 304 година пр.Хр. град Филипи има олимпийски победител - Ламп (гръцки Λάμπου ο Φιλιππήσιος), станал победител на състезание с четири коня.
През 49 или 50 година след Хр. с кораб пристига в Неапол (днешния Кавала) апостол Павел заедно с Тимотей и Лука. От там по Виа Егнация той пристига във Филипи.
Град Филипи е известен и с това, че апостол Павел праща на гражданите на Филипи през 55 година от затвора от град Ефес едно от своите послания - Послание към филипяните [2]. От Филипи е и Света Лидия от Тиатира (Θυάτειρα), първата жена от Европа, която възприема християнството като религия.
В руините на градската базилика е открит един от най-дългите запазени старобългарски надписи - т.нар. Надпис от Филипи - известен старобългарски епиграфски паметник от времето на Пресиян (836-852), който отразява присъединяването на тези земи към Първото българско царство през 837 година и понастоящем се намира в Археологическия музей на Филипи. От 850 година Филипи е отново в границите на Византия.
В Османската империя[редактиране]
В края на Османската епоха на мястото на античния Филипи съществува село под името Селян - жителско име от местното име Село, което е често в българската топонимия.[3]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Силян е смесено турско-гръцко село със 800 жители турци и 200 гърци. На етническата му карта обаче селото, обозначено като Селян (Seljan) е посочено като чисто турско.[4]
В Гърция[редактиране]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 261 семейства с 1092 души.[5]
В 1926 година селото е прекръстено на Месорема (в превод Средна река),[6] но в 1932 година името на селището е сменено на Филипи, като това на античния град.[7]
Побратимени градове[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF). // 2001. с. 148. Посетен на 16 април 2009.
- ↑ Послание на Свети Апостол Павла до филипяни
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 192.
- ↑ Кънчов, Васил. Кавалска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 203.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέλιανη -- Μεσόρεμμα
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μεσόρεμμα -- Φίλιπποι
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
