Филипински дългопет
Филипински дългопет | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Groves & Shekelle, 2010 (Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Филипински дългопет в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Филипинският дългопет (Tarsius syrichta) е вид дребен нощен примат от семейство Дългопетови.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Филипинският дългопет е ендемичен вид за Филипините. Среща се основно на Минданао и още наколко по-малки острова разположени северно от него.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото при възрастните индивиди е около 10 cm, опашката е гола без косми. Средното тегло на мъжките е около 134 грама, а на женските около 117 грама.
Главата е голяма, закръглена, способна да се завърти почти на 360°. Очите са осочено големи и приспособени за нощен начин на живот. Ушите са подвижни, слухът е добър. Задните крайници са добре развити, удължени под коляното, пръстите са дълги и тънки. Дългопетите са способни да скачат на разстояние от няколко метра. Козината е гъста и коприненомека, сива до тъмно бежова на цвят.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Видът е нощен основно насекомояден. Живее по клони на дървета, храсталаци и бамбукова растителност. Може да подскача от дърво на дърво без да се спуска на земята. В дива среда не образува стабилни групи. Всеки индивид заема собствена територия (около 6,45 ha гора за самците и 2,45 ha за самките). Обикновено територията на самците се припокрива с тази на няколко самки.
Интересни данни[редактиране | редактиране на кода]
- Филипинският дългопет притежава най-големите очи в сравнение с размера на тялото при приматите.
- Филипинският дългопет е с най-бавно растящите ембриони при бозайниците. Бременността продължава 6 месеца като за това време плода нараства до тегло едва 23 грама.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Carlito syrichta (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
|