Филипови (осойски род)
Тази статия е за осойския род. За гарския вижте Филипови (гарски род).
| Филипови | |
 Резбарите Филиповци със семействата си преди 1910 г. Седнали от ляво надясно: Атанас Филипов, Йосиф Филипов, Дичо Филипов, Иван Филипов, Нестор Филипов, Стефан Филипов. Прави: Гале Йосифов, Петър Йосифов, Филип Иванов, неизвестен | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на Дебърската художествена школа,[1] в която заемат едно от водещите места.[2] За най-добри техни произведения са смятани иконостасите в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп (1838)[2] и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[3]
В Македония[редактиране | редактиране на кода]
Едни от първите представители на рода е Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.[1] Според сведения на потомците им Аврам Дичов работи с Петър Филипов Гарката в Бигорския манастир, а със зет му Димитър Станишев правят иконостаса на „Света Богородица“ в Скопие. Аврам със синовете си Васил Аврамов и Филип Аврамов работи в 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп-[1][4][5] може би най-съвършеното творение на рода.[2]
Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – изработват иконостаса за една църква в Тетовско, за църквата „Свети Пантелеймон“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в Мелник, Солунско, Гостиварско, Сярско.[6] На този род се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.[5][6] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочее в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.[5][6]
В Свободна България[редактиране | редактиране на кода]
След формирането на Княжество България и Източна Румелия в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.[5] Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно – старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, като печалбата се деляла между всички.[6]
Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[7] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата се задържа във Варненско и изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик, в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.[7]
Васил и Филип отстъпват ръководството на Иван Филипов и Йосиф Филипов. Йосиф Филипов (1848 – 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „Свети Димитър“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат, „Успение Богородично“ в Казанлък, „Света Параскева“ в Черганово, „Свети Димитър“ в Мъглиж, „Свети Димитър“ в Горно Ботьово.[7][8] Брат му Иван Филипов ръководи изработването на иконостаса на „Свети Георги“ в Ямбол (1897) –[7] най-сложният от иконостасите на Филиповци в България,[3] на църквите „Рождество Богородично“ в Цариброд и „Света Троица“ в царибродското село Лукавица.[7][8] Филип Иванов, Синът на Иван Филипов, изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.[9]
В София и Софийско[редактиране | редактиране на кода]
След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в София, където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „Свети Георги“, иконостасите на църквата „Свети Йоан Рилски“ при Семинарията, на църквата „„Свети Седмочисленици“, на „Света Петка Самарджийска“, „Света Петка Стара“, трите иконостаса в „Свето Възнесение“, изгорели на 30 март 1944 година, „Св. св. Петър и Павел“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при Двореца и „Света Анастасия“ при Централния затвор, в църквата „Свети Архангели“ на Военното училище.[9] Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата – в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на архитект Пенчо Койчев изгарят през 1944 година.[9] Филиповци изрязват и таваните в двореца Врана. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.[2]
В Софийско Филипови работят иконостасите за „Свети Пантелеймон“ в Бояна (части от иконостаса),[8] „Света Троица“ в Драгалевци, „Свети Николай“ в Горна баня, новата църква „Покров Богородичен“ на Кремиковския манастир, „Св. св. Кирил и Методий“ в Чибаовци, „Свети Теодор Стратилат“ в Долни Богров, „Свети Георги“ в Пролеша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Костинброд, „Свети Спас“ в Градец, „Свети Никола“ в Кострошевци, „Света Неделя“ в Росоман, „Успение Богородично“ в Гълъбовци, „Свети Николай“ в Пожарево, „Успение Богородично“ в Обеля, „Свети Николай“ в Славовци, „Света Троица“ в Кумарица, „Свети Георги“ в Мърчаево, „Свети Илия“ в Мошино, „Възкресение Христово“ в Челопечене, „Света Троица“ в Ботунец, новата църква „Свети Димитър“ в Годеч, „Свети Илия“ в Чурек, „Успение Богородично“ в Горна Малина, „Света Троица“ в Караполци, новата църква „Света Петка“ в Балша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Иваняне и в Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.[2]
В останалата част на България[редактиране | редактиране на кода]
В страната творби на Филипови са иконостасите в „Успение Богородично“ в Лъджене,[2][8] „Свети Димитър“ в Звъничево,[2][8] „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово,[8] Зографския метох „Свети цар Борис“ в Пловдив,[2][8] дело на последния резбар от рода Коста Филипов изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 – 1937 г.,[10] „Свети Георги“ в Дупница,[2][8] „Рождество Богородично“ в Елена[2] (около 1898 г.),[8] „Свети Архангел Михаил“ в Преслав,[2][8] „Свети Георги“ в Беброво,[2][8] царският трон в двореца Евксиноград,[8] иконостасите във „Възнесение Господне“ в Ботевград,[8] „Света Троица“ в Козлодуй,[2][8] „Света Богородица“ в Тлачене,[2][8] „Свети Елисей“ в Елисейна,[2][8] „Свети Георги“ в Трудовец,[2] „Св. св. Козма и Дамян“ в Скравена,[2][8] „Свети Димитър“ във Врачеш,[2][8] „Света Троица“ в Криводол,[2][8] „Свети Дух“ в Липница,[2][8] „Свети Архангел Михаил“ в Сухатче,[2][8] „Света Параскева“ в Горни Дъбник,[2][8] „Свети Архангел Михаил“ в Крушовица,[2][8][11] Румънския мавзолей в Гривица,[2][8] „Успение Богородично“ в Червен бряг,[2][8] „Света Параскева“ в Угърчин,[2][8] „Вси Светии“ в Микре,[2][8] скита на Троянския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Зелениковец.[2][8]
Коста Филипов, Петър Йосифов и Евтим Филипов изработват иконостаса за „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година.[2][8][12] Във Видин Филипови резбоват иконостаса и църковните мебели в интериора на катедралната църква „Свети Димитър“[2][13][14] и на митрополитската „Свети Пантелеймон“.[2][14] Други дела на Филипови са в църквите „Свети Никола Нови“ в Лом,[14] „Света Троица“ в Неговановци,[2][14] „Свети Георги“ в Расово,[14] „Свети Георги“ във Василовци,[2][14] „Света Троица“ в Ракитница,[2][14] „Света Параскева“ („Света Петка“) в Медковец,[2][14] обявена за национален паметник на културата,[15] „Възнесение Господне“ в Громшин,[2][14] „Свети Николай Чудотворец“ в Люта,[2][14] „Св. св. Петър и Павел“ в Доспей,[2] „Свети Георги“ в Пчелин.[2]
Художествени особености[редактиране | редактиране на кода]
Според Асен Василиев Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „Свети Спас“ в Скопие и в Лесновския манастир са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.[2] Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината.[16] Тези иконостаси са напълно различни от шедьовъра на Филиповци в „Свето Благовещение“ в Прилеп и като обща композиция, и като начин на изрязване, и като употреба и стилизиране на отделните елементи.[16]
По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.[16]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Дичо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аврам Дичов (1780-те — XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Аврамов (1812 — 1903) | Филип Аврамов (1814 — 1900) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Данаил Василев | Стефан Василев (1840 — 1910) | Аврам Василев (1846 — 1910) | Иван Филипов (1834 — 1919) | Дичо Филипов | Йосиф Филипов (1848 — 1913) | Атанас Филипов (1852 — 1925) | Нестор Филипов (1864 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филип Иванов (1875 — 1940) | Петър Йосифов (1883 — 1948) | Иван Йосифов | Гале Йосифов | Никола Йосифов | Тома Йосифов | Евгений Атанасов | Андрей Атанасов | Димитър Несторов | Русе Несторов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Филипов (1894 — 1948) | Методи Филипов (17 април 1896 — 1958) | Димитър Николов | Йосиф Николов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 246.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 253.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 259. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 261. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
- ↑ Храм „Св. цар Борис Покръстител“ // Пловдивска света митрополия. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на Методи Балалчев: Народна култура на балканджиите. Том 6. Габрово, Етнографски музей на открито „Етър“, 2006. с. 95.
- ↑ Църква Свети Великомъченик Мина // Туристическа дестинация Кюстендил. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ Катедрала „Св. В. М. Димитър“ // Vidin Online – Информационен портал на Видин. Посетен на 14 декември 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 264. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ Еврорегион. BG бизнес и евроинтгеграция // с. 9. август 2012. Посетен на 13 декември 2015.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 251.
