Филипово (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Благоевградско. За селото в Тополовградско вижте Филипово (Област Хасково).

Филипово
България
Red pog.png
Филипово
Област Благоевград
Red pog.png
Филипово
Общи данни
Население 630 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 15,157 km²
Надм. височина 863 m
Пощ. код 2775
Тел. код 074496
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 76090
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Банско
Георги Икономов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Филипово
Ариф Моллов
(ДПС)

Фѝлипово е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Филипово се намира в планински район. То се намира на 1 километър от пътя, свързващ град Добринище с град Гоце Делчев, като отбивката е при село Места. Филипово е помашко село, като в него, за разлика от по-горното християнско село Осеново, кипи живот и има много деца. Целият път между Филипово и Осеново (5-6 километра) е съпроводен от интересни скални образувания.

История[редактиране | edit source]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долне Филиб е посочено като село, в което живеят 24 немюсюлмански семейства, а в село Горне Филип - 36 немюсюлмански домакинства.[1] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Долне Филип е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[2]

В 19 век Филипово е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Филипово (Philippovo) е посочено като село с 50 домакинства, 80 жители помаци и 70 жители християни.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Филипову като село с 20 български и 30 турски къщи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Илипово, селце в един ъгъл, който се образува от левия бряг на Места и един неин приток, що минува до Осеново. Почва песъчлива и слаба. Поминуват се на гурбетлък със зидарство. Българска църква. Броят на къщите е 40, по половина българе и помаци. Владее крайна сиромашия. От ден на ден жителите се изселят.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Филипово (Илпово) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани и 120 българи-християни[6] в съответно 35 и 15 къщи.[7]

Личности[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  8. Япов, Петър. Помаците. София, Сдружение мостове, 2006. с. 100.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.