Филипо Сколари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филипо Сколари
унгарски благородник
Филипо Сколари 
Роден: 1369
Флоренция, Флорентинска република
Починал: 27 декември 1426
Липа, Кралство Унгария

Филипо Сколари или още Пипо Спано (на италиански: Philippo Scolari, Pipo Spano или Pipo Ozorai) (13691426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е унгарски благородник от италиански произход на служба при император Сигизмунд.

Произход[редактиране | edit source]

Филипо Сколари е флорентинец с произход от Тоскана, маджарски военначалник, дипломат при унгарския крал Сигизмунд, и негов довереник. Етимологията на името му Пипо идва от народната форма на Филипо.

Постъпва на служба при унгарския крал през 1387 г. при архиепископа на Естергом, след което преминава на пряко кралско разположение. Бързо се издига като ловък и изкусен дипломат и храбър войн и рицар и до един от най-приближените съветници на краля. Ръководи дипломатически и военни мисии срещу Кралство Босна, Венецианската република (1411 г.) и Османската империя. Помогнал на Сигизмунд в борбата му срещу неаполската партия, за което бил назначен за бан на Темишвар. Като унгарски бан често воювал за спорния Северински банат, предприемайки набези до Видин, откъдето трайно навлязъл и в българския фолклор.

Не е точно установено какви са били коректните взаимоотношения между историческите личности в периода 1387 - 1395 г., но определено в епоса намират отражение и препритане доста други фолклорни мотиви. Филипо Спано има важна посредническа роля в отношенията между деспот Стефан Лазаревич и крал Сигизмунд през 1402 г. след битката при Ангора в контекста на предходната битка при Никопол. Филипо урежда преотстъпването на унгарската корона на Стефан на Белград с Мачва (Maчвански банат) и Голубац със Сланкамен, срещу признаване на сюзеренитета му и влизането на деспота в ордена на Дракона.

През лятото на 1426 г. Пипо, влашкият войвода Дан II и Фружин минали Дунава и нанесли страшно поражение на османците, които дали 15 хил. жертви. Същата година в имението си Липа, Пипо се споминал. Славата на Пипо била голяма през 15 век и през следващия с появата на печатарската преса, Доменико Мелини издал биографията му в 1570 г.

Филип Маджарин в българския юнашки епос[редактиране | edit source]

В голямата си част фолклорните мотиви за Филип Маджарин и неговия побратим Крали Марко са измислени в народната фантазия, но като цяло въпреки някои наслагвания и напластявания те почиват върху реални исторически събития от края на 14 век и първата четвъртина на 15 век.

Два са мотивите, с които е познат Филип Маджарин в българския юнашки епос. Според първия в отсъствието на Крали Марко, Филип пленява дворците на Марко, залюбва жена му, майка му заробва и ги завежда в Маджара града. Марко отива в маджарската земя, погубва Филип и освобождава заробените. Според втория, Филип, след като е погубил много юнаци и жените им грабнал, се хвалил, че ще убие и Марко (който е неженен) и ще вземе майка му за робиня. Марко, като научава за тая хвалба, отива в Маджара града, бие се с Филип, убива го, освобождава робините и грабва Филипица, която завежда в Прилеп за робиня на майка си.[1]

Семейство[редактиране | edit source]

Филипо има брак с жена от унгарското аристократично семейство Озорай.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йордан Иванов. „Избрани произведения“, С., Изд. "Наука и изкуство", 1982, стр. 362-365., Кой е бил Филип Маджарин в народните ни песни?

Външни препратки[редактиране | edit source]