Филип Картерет
Филип Картерет (на английски Philip Carteret) (22 януари 1733, остров Джърси - 21 юли 1796, Саутхемптън) английски мореплавател.
През 1764-1766 г. участва в експедицията на Джон Байрон.
През 1766 г. в Тихия океан е изпратена експедиция начело с капитан Самюъл Уолис, в разпореждане на който са предоставени два кораба: "Делфин" и "Лястовица" ("Swallow"). За командир на "Лястовица" е назначен капитан Филип Картерет. В секретните инструкции връчени на Уолис му се нарежда да търси Южния континент и да го обяви за британско владение. На 22 август 1766 г. двата кораба напускат Плимут и се отправят на юг. На 17 декември 1766 г. корабите достигат до Магелановия проток, но поради насрещните ветрове се задържат в него до 11 април 1767 г. У западния вход на протока, поради непригодността на "Лястовица" да следва бързоходния "Делфин" двамата капитани решават да се разделят и всеки да плава отделно.
Картерет от Магелановия проток се отправя на север, преминава покрай о-вите Хуан Фернандес и на 25° ю.ш. завива на запад. На 2 юли 1767 на открива остров Питкерн (4,5 км2) в югоизточната част на Тихия океан, а в архипелага Туамоту – атола Моруроа (, 15 км2) и о-вите Дюк ъф Глостър (, съставени от три островчета: Ануанураро, Ануанурунга и Нукутипипи, обща площ 19,6 км2) и продължава на запад.
От 165° з.д. Картерет, корабът на който се намира в плачевно състояние, е принуден да се отклони на север. На 12 август в о-вите Санта Крус вторично открива остров Ваникоро () и след осем дни навлиза във водите на Соломоновите о-ви, "изгубени" от испанците след първото плаване на Алваро де Менданя де Нейра. Там англичаните откриват островите Ндаи (20 август, ), Малаита (вторично), Манаоба () и Бука (, 500 км2), на североизток от него, на 24 август – атола Килинаилау (Картерет, , 1,6 км2), а в началото на септември – атола Тулун (.
След това Картерет се отправя към Нова Гвинея, като на 9 септември открива протока Сент Джорджес (Картерет, между островите Нова Британия на запад и Нова Ирландия на изток, с о-вите Дук ъф Йорк в него), проследява целия югозападен бряг на Нова Ирландия и на 12 септември открива протока Байрон (между Нова Ирландия на изток и остров Лавонгай на запад) в архипелага Бисмарк.
На , в Адмиралтейските о-ви вторично открива остров Манус (1 554 км2), който картира, а още по-на запад, отново вторично – островите Ауа ( и Вувулу (, а по пътя към Молукските о-ви, през октомври – остров Тоби ( в западната част на Каролинските о-ви. От там Картерет се отправя към остров Минданао, а след това към Сулавеси, където пребивава от декември 1767 г. до май 1768 г., а след това още три месеца престоява в Батавия поради ремонтни работи по овехтелия кораб. "Лястовица" се завръща се в Англия на 20 май 1769 г., почти година след "Делфин".
След завръщането си от околосветската експедиция продължава да плава на различни кораби до Африка и Америка. През 1792 получава инсулт и се пенсионира с чин адмирал и умира четири години по-късно на 21 юли 1796 в Саутхемптън.
Неговото име носят:
- атол Картерет (Килинаилау, ) в Тихия океан, част от територията на Папуа Нова Гвинея;
- проток Картерет (Сент Джорджес) в Новогвинейско море, разделящ островите Нова Британия на запад от Нова Ирландия на изток.
Източници [редактиране]
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands. http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810853957ch1.pdf
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 152-154. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279845/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philip Carteret“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
