Филип Ларкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Артър Ларкин
Роден 9 август 1922 г.
Ковънтри, Уорикшър, Англия
Починал 2 декември 1985 г. (63-год.)
Кингстън ъпон Хъл, Източен Йоркшър, Англия
Професия поет, романист, библиотекар, джаз критик
Националност англичанин
Активен период 1945-1985
Жанр Художествена литература, поезия

Повлиян от
Филип Артър Ларкин в Общомедия
Къщата в Кингстън ъпон Хъл, където Ларкин живее от 1974 до смъртта си (фотография от 2008 г.)
Гробът на Ларкин:
Филип Ларкин
1922-1985
Писател
Библиотеката, където Ларкин работи 30 години

Филип Артър Ларкин (на английски: Philip Arthur Larkin, 9 август 1922 - 2 декември 1985) е английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Считан е за един от най-значимите поети на втората половина от XX век. Първата му стихосбирка „Северният кораб“ (North Ship) е публикувана през 1945 г., подир което Ларкин написва два романа „Джил“ (Jill, 1946) и „Момиче през зимата“ (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихосбирка „По-малко измамените“ (The Less Deceived), последвана от „Сватбите Уитсън“ (The Whitsun Weddings, 1964) и „Високи прозорци“ (High Windows, 1974). Поетът допринася в списанието Дейли Телеграф (Daily Telegraph) с джаз критика от 1961 до 1971 г. Всички негови статии на тази тема са събрани в „All What Jazz: A Record Diary 1961–71“ (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бетшъман, но отказва.

След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по Английски език и литература, Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича „най-тъжното сърце в следвоенния супемаркет“. Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойнственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: „пикантна смесица от лиричност и негодуване“, макар че антологистката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.

Личността на Ларкин в обществения живот се възприема като тази на уединен англичанин, който не харесва славата и не може да понася кичозния публичен литературен живот. Посмъртно публикуваните през 1992 г. от Антъни Туейт писма на Ларкин задействат спорове около личния живот и реакционните политически възгледи на поета, описани от Джон Банвил като изправящи косата, но и на места весели. Лиза Джардайн нарича Ларкин „небрежен, закоравял расист и женомразец“. От друга страна, академикът Джон Озбърн казва през 2008 г., че „най-лошото, което някой е открил за Ларкин, са няколко глупави писма и склонност към порнография, съвсем леко по-засилена от това, което се счита за преобладаващо забавление“. Въпреки разразилата се полемика през 2003 г., почти две десетилетия след смъртта си, Ларкин е избран за най-обичания британски писател от изминалите 50 години, а през 2008 г. Таймс го определят като най-великия следвоенен британски писател.

През 1985 г. се открива, че Ларкин е болен от рак на хранопровода. На 11 юли същата година го оперират, но се оказва, че ракът се е разпространил и не подлежи на хирургическа намеса. На 28 ноември поетът припада и е закаран в болница, където умира след четири дена - 2 декември, на 63 години.

Творби[редактиране | edit source]

Поезия
  • The North Ship, 1945, ISBN 9780571105038
  • XX Poems, 1951
  • The Less Deceived, The Marvell Press, 1955, ISBN 978-0900533068
    • "Church Going"
    • "Toads"
    • "Maiden Name"
    • "Born Yesterday" (написано за раждането на Сали Еймис)
    • "Lines on a Young Lady's Autograph Album"*
  • The Whitsun Weddings, 1964, ISBN 9780571097104
    • "The Whitsun Weddings"
    • "An Arundel Tomb"
    • "A Study of Reading Habits"
    • "Home is So Sad"
    • "Mr Bleaney"
  • High Windows, 1974, ISBN 9780571114511
    • "This Be The Verse"
    • "Annus Mirabilis"
    • "The Explosion"
    • "The Building"
    • "High Windows"
  • Събрани поеми, редактирани от Антъни Туейт (1988), ISBN 0-571-15386-0
    • "Aubade" (за първи път публикувана през 1977)
    • "Party Politics" (последна приживе публикувана поема)
    • "The Dance" (недовършена и непубликувана дотогава)
    • "Love Again" (непубликувана)
  • Събрани поеми, редактирани от Антъни Туейт (2003), ISBN 9780571216543
  • The North Ship
  • The Less Deceived
  • The Whitsun Weddings
  • High Windows
Проза
Други
  • All What Jazz: A Record Diary 1961–1971, Faber and Faber, ISBN 9780571134762
  • Избрани писма от Филип Ларкин, 1940-1985 редактирани от Антъни Туейт (1992), ISBN 0-571-17048-X

Външни препратки[редактиране | edit source]