Филип Ноаре
| Филип Ноаре | |
 |
|
| Име | Филип Ноаре |
|---|---|
| Роден | 1 октомври 1930 Лил Франция |
| Починал | 23 ноември 2006 Париж Франция |
| Брачни партньори | Моник Шомет (1962-2006) |
Филип Ноаре (1930 – 2006) е френски актьор.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е в Лил, Франция. През 1950 г., след като три пъти не успява да вземе диплома за бакалавър, решава да изучава драматично изкуство. Завършва курс и през следващите години се изявява в театъра.
През 1962 г. Ноаре се жени за комедийната актриса от Националния театър Моник Шомет. Имат една дъщеря — Фредерик Ноаре.
За първи път се появява на голям екран през 1956 във филма „Тъпото острие“ на младата режисьорка Анес Варда. Режисьорите го забелязват в „Зази в метрото“ (1960), екранизация на едноименния роман на Реймон Кьоно от режисьора Луи Мал. След 1962 г. е вече позната фигура във френското кино, а през 1967 г. главната роля във филма на Ив Робер „Щастливият Александър“ му донася масова популярност.
В дългата си кариера Филип Ноаре изиграва над 120 роли в киното. Сред запомнящите му филми са „Голямото плюскане“ (1973) - придобилият скандална слава филм на Марко Ферери, „Приятели мои“ (1975) на Марио Моничели, „Ново кино Парадизо“ (1988) на Джузепе Торнаторе, „Пощальонът“ (1994) на Майкъл Редфорд, а и много други.
Филип Ноаре умира от рак през 2006 г. Той е считан за един от най-значимите и харизматични актьори във френското и световното кино.
Отличия [редактиране]
- Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля:
- 1990 г. - „Ново кино Парадизо“ (Nuovo cinema Paradiso)
- Награда „Сезар“ за най-добър актьор:
Филмография (частична) [редактиране]
- 1956 : „Тъпото острие“ на Анес Варда
- 1960 : „Зази в метрото“ - на Луи Мал - Габриел
- 1961 : „Цялото злато на света“ на Рене Клер - Виктор Харди
- 1966 : „Животът в замъка“ на Жан-Пол Рапно - Жером, съпругът на Мари
- 1968 : „Щастливият Александър“ на Ив Робер - Александър
- 1969 : „Топаз“ на Алфред Хичкок - Henri Jarré
- 1971 : „Войната на Мърфи“ на Питър Йейтс - Луи Брезан
- 1972 : „Атентатът“ на Ив Боасе - Пиер Гарсен
- 1973 : „Голямото плюскане“ на Марко Ферери - Филип
- 1974 : „Часовникарят от Сен Пол“ на Бертран Таверние - Часовникарят
- 1975 : „Старата пушка“ на Роберт Енрико - Жулиен Дандьо
- 1975 : „Приятели мои“ на Марио Моничели - Джорджо Пероци, журналист
- 1976 : „Съдията и убиецът“ на Бертран Таверние - Емил Русо, съдията
- 1983 : „Африканецът“ на Филип дьо Брока - Виктор
- 1983 : „Приятели мои“2 на Марио Моничели - Джорджо Пероци
- 1984 : „Отворете, полиция“ на Клод Зиди - Рене Боарон
- 1989 : „Ново кино Парадизо“ на Джузепе Торнаторе - Алфредо
- 1989 : „Живот и нищо друго“ на Бертран Таверние - Делаплан
- 1989 : „Завръщането на мускетарите“ на Ричард Лестър - Кардинал Мазарини
- 1990 : „Отворете, полиция“2 на Клод Зиди - Рене Боарон
- 1991 : „Росини, Росини“ на Марио Моничели - Росини
- 1993 : „Танго“ на Патрис Льоконт - Франсоа дьо Немур
- 1994 : „Пощальонът“ на Майкъл Редфорд и Масимо Троаси - Пабло Неруда
- 1994 : „Дъщерята на Д'Артанян“ на Бертран Таверние - Д'Артанян
- 2003 : „Отворете, полиция“3 на Клод Зиди - Рене Боарон
Външни препратки [редактиране]
- Филип Ноаре в Internet Movie Database
- Сайт посветен на Филип Ноаре
- Видео: Филип Ноаре - интервю от 1966 г.
