Филип фон Спанхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печат на Филип фон Спанхайм
Печат на Филип като елект на Залцбург

Филип фон Спанхайм (на немски: Philipp von Spanheim, Philipp von Sponheim, † 22 юли 1279 в Кремс) от род Спанхайми е елект (избран архиепископ) на Залцбург (1247–1256), патриарх на Аквилея (1269–1272), граф на Лебенау (1254–1279) и номинално (1276–1279) херцог на Каринтия. С неговата смърт изчезва род Спанхайми.

Той е вторият син на херцог Бернхард фон Спанхайм (1176/1181-1256) и Юдита Пршемисловна († 1230), дъщеря на бохемския крал Отокар I и втората му съпруга Констанция Арпад от Унгария.

През 1240 г. Филип фон Спанхайм е пропст на Vyšehrad и канцлер на Бохемия при чичо си крал Венцеслав I. През 1247 г. той е избран за архиепископ на Залцбург (electus), но не се ръкополага, за да може да стане херцог на Каринтия. През 1250 г. той завоюва Лунгау (1247/1252) в Щирия, побеждава през 1252 г. заедно с баща си при Грайфенбург Майнхард III фон Горица и Алберт III фон Тирол, и спечелва така важни теритоии в Горна Каринтия.

През 1257 г. той е свален от домкапител. През 1260 г. той помага на братовчед си Отокар II в битката при Кресенбрун против унгарците. През 1267 г. Филип трябва да се откаже от Залцбург. През 1269 г. той е избран за патриарх на Аквилеия, но не е признат от папата.

С по-голямия си брат херцог Улрих III († 1269) той има конфликти за наследството на баща им. Брат му Улрих III сключва таен договор през 1268 г., в който завещава цялата си собственост на братовчед си крал Отокар II Пршемисъл вместо на брат си Филип. Отокар от Бохемия изгонва Филип от Каринтия и 1270/1271 г. и от Фриули.[1] През 1272 г. Филип се признава за победен.

През 1275 г. той сключва втори договор с баварските херцози, в който точно се определят границите на графство Лебенау. Същата година крал Рудолф I го поставя номинално за херцог на Каринтия, Крайна и на Словенска марка, но фактически никога не идва на власт.

Филип фон Спанхайм умира през 1279 г. в Кремс на Дунав. Неговата собственост в Лебенау отиват обратно на епископия Залцбург.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Franz Theuer: Ritterburg Lockenhaus, Edition Roetzer, Eisenstadt 1981, S. 26 ISBN 3-85374-082-0

Литература[редактиране | edit source]

  • Franz von Krones: Philipp (Patriarch von Aquileja). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 26, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 43–47.
  • Heinz Dopsch: Philipp v. Spanheim. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 380 f. (Digitalisat).
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9-62).
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – Teil 1: Das herzogliche Haus in Kärnten., Vilshofen 1931.

Външни препратки[редактиране | edit source]