Филип II (Бургундия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип ІІ Смелия
херцог на Бургундия
Philip II duke of burgundy.jpg
Лични данни
Роден 15 януари 1342
Понтуаз
Починал 27 април 1404
Хале, сегаБелгия
Погребан в Palais des Ducs de Bourgogne Дижон
Наследник Жан Безстрашни (1371–1419)
Семейство
Брак Маргарета
Потомци Жан Безстрашни,Маргарета, Катарина,Антон,Филип
Герб Blason fr Bourgogne.svg
Филип ІІ Смелия в Общомедия
Филип Смели
Гробът на Филип II Смели в Palais des Ducs de Bourgogne (Дижон)


Филип II Смели (на френски: Philippe II de Valois le Hardi, 15 януари 1342 в Понтуаз, † 27 април 1404 в Хале, Белгия) е херцог на Бургундия през 1363–1404 г.

Биография - четвърти кралски син[редактиране | edit source]

Той е четвъртият син на френския крал Жан II Добрия от Дом Валоа и Юта (Бона) Люксембургска († 11 септември 1349), втората дъщеря на Ян Люксембургски и Елишка Пршемисловна. Като херцог на Бургундия той е основател на младия Дом Бургундия като странична линия на династия Валоа.

Прозвището "Смели", Филип получава през 1356 година като 15-годишен в английско-френската битка при Поатие. Там той се бие рамо до рамо до баща си, докато са пленени от англичаните и заведени в Лондон. След като Франция заплаща частично откупа, кралят и Филип се връщат през 1360 година във Франция. Жан II Добрия през 1363 г. му предоставя херцогство Бургундия, чийто последен херцог Филип I умира млад през 1361 година и няма деца от младата си съпруга, Маргарета III Фландърска.

През 1369 г. Филип се жени за Маргарета, което му донася през 1384 г., при смъртта на баща и /негов тъст/, граф Лудвиг II от Фландрия, неговата голяма собственост, към която от 1361 година принадлежи и Свободното графство Бургундия.

Участие в регентството[редактиране | edit source]

През 1380 година, след смъртта на Шарл V, негов наследник става дванадесетгодишния му син Шарл VI. За новия крал — фактически още дете, е създаден регентски съвет, в съставът на който влизат: Луи I Анжу, Филип II Смели, херцог Жан дьо Бери и Луи II дьо Бурбон. Регентството продължава до 1388 година, Филип заема в съвета доминираща роля: Луи Анжу се бори за Неапол до своята смърт през 1384 година, а Жан се интересува най вече от Лангедок и особено се занимава с политика, Луи ІІ дьо Бурбон играе малка роля в съвета.

Епохата на всевластието (1380—1388) на чичовците на Шарл VI се характеризира с неограничена разгулност на личните амбиции на принцовете по кръв. Неаполитанският поход (1382—1384) на Луи I Анжуйски, фландърският поход на Филип Смели, меценатството на Жан дьо Бери се плаща от кралската хазна, така огромни средства са сред пропиляните за неудачна експедиция в Англия. Победа при Розенбек малко донася на френската корона. За да се платят разходите по войните, задоволяващи единствено амбициите на принцовете по кръв , рязко се повишават косвените налози и отново е въведенданък върху дима. Въстанията в Париж, Руан, Реймс са подавени с рядка жестокост, на метежните градове са наложени крупни глоби.

Управление[редактиране | edit source]

През 1385 г. Филип сключва във Фландрия мир с въстаналите градове. През 1380 - 1388 г. той е заедно със двамата си братя херцог Луи дьо Анжу и херцог Жан І дьо Бери, регент на малолетния си племенник Шарл VI, син на брат му Шарл V († 1380). През 1392 г. той и братята му отново помагат на заболелия Шарл VI Лудият.

Филип умира през 1404 г. в Хенегау /на френски Ено/. Той си води часови дневник от 1370 година и го носи при всичките си пътувания. Освен това той ходи всеки ден на църква.

Деца[редактиране | edit source]

Маргарета III Фландърска

Филип II и Маргарета имат единадесет деца, от които само седем порастват:

  • Жан Безстрашни (1371–1419), херцог на Бургундия ∞ Маргарета Баварска (1363–1423)
  • Карл (* март 1372, † 13 юли 1373)
  • Маргарета (* октомври 1374, † 8 март 1441), ∞ Вилхелм II (1365–1417), граф на Холандия
  • Луи (* май 1377, † 10 януари 1378)
  • Катарина (1378–1425), ∞ Леополд IV (1371–1411), херцог на Австрия
  • Бона (* 1379, † 10 септември 1399)
  • Мария (* август 1380, † 3 октомври 1422), ∞ Амадей VIII (1383–1451), граф на Савоя
  • Антон (1384–1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ I: Йохана от Люксембург (1380/85–1407); ∞ II: Елизабета от Гориция (1390–1451)
  • Филип (1389–1415), граф на Невер, ∞ I: Изабела дьо Coucy (–1411); ∞ II: Бонне д'Артоа (1396–1425)

Източници[редактиране | edit source]

  • Susan Marti et al., Karl der Kühne (1433–1477): Kunst, Krieg und Hofkultur. Katalog zur Ausstellung «Karl der Kühne (1433–1477)». Mercatorfonds, Brüssel 2008.
  • Adelsdatenbank der Uni-Erlangen
  • Stundenbuch von Philipp dem Kühnen, Herzog von Burgund. In: John Harthan: Stundenbücher und ihre Eigentümer. Deutsche Übersetzung Regine Klett. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1977, ISBN 3-451-17907-5, S. 94–97.