Филип I (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филип I.

Филип І
Крал на Франция
Philippe Ier.jpg
Лични данни
Роден 23 май 1052
Франция
Починал 29 юли 1108
Мелюн, Франция
Погребан в манастир Сен Беноа сюр Лоар
Предшественик Анри І
Наследник Луи VI
Семейство
Династия Капетинги
Баща Анри I
Майка Анна Ярославна
Брак Берта Холандска
Потомци Луи VI
Филип І в Общомедия

Филип I  Влюбчивия (фр. Philippe Ier23 май 1052 — 29 юли 1108) — крал на Франция с 1060 година. Представител на династията Капетинги. Син на Анри I и Анна Ярославна, дъщеря на Великия княз на Киев, Ярослав Мъдри. Правнук на основателя на династията  Капетинги крал Хуго Капет.

Името му е екзотично[1] за Западна Европа по онова време и е дадено от майка му Анна Ярославна, която е руска принцеса. Въпреки че става крал, от 1060 г. до 1066 г. управлява майка му Анна Киевска като регент. Ко-регент е чичо му – Балдуин V Фландърски.

Бракове[редактиране | edit source]

Първият брак на Филип е през 1072 г. с Берта, дъщеря на холандския граф Флорис. От този брак се раждат бъдещият крал Луи VI и принцеса Констанс. Въпреки че бракът носи наследник на короната, Филип се влюбва в Бертрад дьо Монфор, съпруга на граф Фулк Анжу. Филип се разделя с Берта и се жени на 15 май 1092 г. за 22-годишната Бертрад (Бертрада), като куриозното е, че последната горещо поддържа едно дълготрайно приятелство между крал и граф. Поради тези скандални прояви през 1094 г.Филип е отлъчен от църквата от епископа на Лион Юго[2], а по-късно и самият папа Урбан II потвърждава в Клермон отлъчването (ноември 1095 г.) Това е и основна причина Филип да не се включи в Първия кръстоносен поход и то като негов предводител. Анатемата е снета, след като Филип изоставя Бертрада, но после той се връща при нея през 1104 г. и имат 3 деца.

Филип I и първата му жена Берта Холандска и децата Луи VI и Констанс.

През 1060 г.Филип назначава Алберик за пръв конетабъл на Франция. (Конетабъл е висша военна длъжност в средновековна Франция с главна функция защита на кралския домен, т. е. на владенията на краля.) Голяма част от царуването на Филип минава в борба срещу непокорни местни феодали. През 1077 г. той сключва мир с бъдещия английския крал и херцог на Нормандия, Гийом I, планирал преди това завземането на Бретан.

През 1082 г. Филип анексира Вексин, а през 1100 г. – и Бурж. По време на царуването на Филип I се състоява Първият кръстоносен поход (1095), който кралят на Франция в началото лично не поддържа заради конфликта му с папа Урбан II. Братът на Филип, Юг дьо Вермандоа обаче е включен като един от водачите на похода[3].

Семейство на Филип[редактиране | edit source]

Надгробен паметник на Филип I в абатство Флори в Сен-Беноа-сюр-Лоар.
  • 1-ви брак: от 1072 г. (анулиран в 1092 г.) Берта Холандска (ок. 1058 — 30 юли 1093), дъщеря на Флорис I, граф Холандски.
    • Констанция (1078 — 14 септември 1126) — 1-ви мъж: (от 1094 година) Хуго (Юг) I Шампански, граф Шампан, Троа и Мо; 2-ри мъж: (от 1106 година) Боемонд І  (1054 — 17 март 1111), княз на Антиохия, един от вождовете на Първия Кръстоносен поход.
    • Луи VI Дебелия (1 декември 1081 — 1 август 1137), крал на Франция от 1108 година.
    • Анри (1083 — ?); умрял млад.
    • Шарл (1085 — ?); умрял млад.
    • Ед (1087—1096).

2-ри брак от 15 мая 1093 година (анулиран през 1104 г.)с  Бертрада дьо Монфор (ок. 1059 — 14 февруари 1117), дъщеря на Симон I, сеньор дьо Монфор, бракът е признат за незаконен, всички три деца от него се считат също незаконни.

  • Филип
  • Флор
  • Сесил

Смъртта на Филип[редактиране | edit source]

Филип I на смъртния си одър

Филип умира в замъка Мелюн на 29 юли 1108 г. и е погребан в манастира на Сен Беноа сюр Лоар, а не в базиликата Сен Дени, както останалите френски крале от династия на Капетинги. Гробът му е запазен и е с автентичен произход, тъй като манастира по време на Френската революция не е ограбван и осквернен. 

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Philippos, от гръцки - "Конелюбец"
  2. Френската аристокрация се противопоставя на краля и чрез архиепископ Иво Шартърски.
  3. Наричан Похода на принцовете.