Филип I (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филип I.

Филип I
крал на Франция
Филип I 
Роден: 23 май 1052
Франция
Починал: 29 юли 1108
Мелюн, Франция

Филип I (1052-1108), крал на Франция, син и наследник на Анри I. Известен е и като Филип Влюбчивия.

Роден е на 23 май 1052 г.Името му е екзотично[1] за Западна Европа по онова време и е дадено от майка му, която е руска принцеса. Въпреки, че става крал през 1060 г. до 1066 г. управлява майка му Анна Киевска като регентка. Първият брак на Филип е през 1072 г. с Берта, дъщеря на холандския граф Флорис. От този брак се раждат бъдещия крал Луи VI и принцеса Констанс. Въпреки, че бракът носи наследник на короната, Филип се влюбва в Бертрад дьо Монфорт, съпругата на граф Фулк Анжу. Филип се разделя с Берта и се жени на 15 май 1092 г. за 22-годишната Бертрад (Бертрада), като куриозното е, че последната горещо поддържа едно дълготрайно приятелство между крал и граф. Поради тези скандални прояви през 1094 г. Филип е отлъчен от църквата от епископа на Лион Юго[2], а по-късно и самия папа Урбан II потвърждава в Клермон отлъчването (ноември 1095). Това е и основна причина Филип да не се включи в Първия кръстоносен поход и то като негов предводител. Анатемата е снета, след като Филип изоставя Бертрада, но той се връща при нея в крайна сметка през 1104 г. и имат 3 деца.

Филип назначава Алберик за пръв конетабъл на Франция през 1060 г. Голяма част от царуването на Филип минава в борба срещу непокорни местни феодали. През 1077 г. той сключва мир с бъдещия английския крал и херцог на Нормандия Гийом I, планирал преди това завземането на Бретан.

През 1082 г. Филип анексира Вексин, а през 1100 г. и Бурж. Както бе посочено по време на царуването на Филип I се състои и Първия кръстоносен поход (1095), който кралят на Франция в началото лично не поддържа заради конфликта му с папа Урбан II. Братът на Филип Юг дьо Вермандоа обаче е включен като един от водачите на похода[3].

Филип умира в замъка Мелун на 29 юли 1108 г. и е погребан в манастира на Сен Беноа сюр Лоар, а не в базиликата Сен Дени, като останалите френски крале от династията Капет.


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Philippos, от гръцки - "Конелюбец"
  2. Френската аристокрация се противопоставя на краля и чрез архиепископ Иво Шартърски.
  3. Наричан Похода на бароните.