Филон Александрийски
| Филон Александрийски Φίλων | |
| египетски философ | |
 | |
| Роден |
около 15 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около 50 г.
Александрия, Римска империя |
| Етнос | Ибрим |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Школа | Платонизъм |
| Повлиян | Платонизъм, Стоицизъм |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тиберий Юлий Александър Старши |
| Филон Александрийски в Общомедия | |
Филон Александрийски (на гръцки: Φίλων) е елинистически египетски философ и учен.
Роден е в Александрия във видно еврейско семейство с римско гражданство. Филон критикува буквалната интерпретация на Библията и се опитва да съчетае гръцката и еврейската философия, с което оказва влияние върху някои от християнските Отци на Църквата.
Племенникът на Филон – Тиберий Юлий Александър се отказал от юдаизма, след което станал префект на Юдея, а по-късно прокуратор на Египет. Тиберий бил един от римските генерали, потушили Голямото еврейско въстание срещу Рим[1].
Основни моменти в неговата философия са: дуалистичното противопоставяне на Бога и света, на крайното и безкрайното; Бог като единствено действащо начало; божественият разум, присъщ на света; произхождащите от Бога и разлити по света сили; борбата като движещ принцип; теорията за мъртвата, инертна несъществуваща материя; светът, който няма нито начало, нито край; божествената съзидателна дейност и самият акт на творението извън пределите на времето; символиката на числата; тялото като източник на всяко зло; душата като божествена еманация[2].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 181. ИК „Витлеем“, ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
- ↑ Филон Александрийский, в: „Еврейская энциклопедия Брокгауза и Эфрона“, СПб, 1908-1913
