Филон Лариски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филон.

Филон Лариски (на старогръцки: Φίλων Phílōn, * 159/158 пр.н.е. в Лариса, Тесалия, † 84/83 пр.н.е. в Рим) е древногръцки философ. Той основава „Новата академия“, т.нар. „четвърта академия“ през 1 век пр.н.е. Той принадлежи към Платоновата академия в Атина, която ръководи от 110/109 до 88 пр.н.е. като scholarch (ръководител на училището). Филон е умерен скептик.

Роден е в Лариса, където осем години получава философски уроци при Каликлес, ученик на прочутия философ-скептик Карнеад. През 134/133 пр.н.е. Филон отива в Атина, където седем години учи при стоиците. Четиринадесет години, от 124/123 до 110/109 пр.н.е., той е ученик на Клитомах. Когато той умира, Филон е избран за негов последник през 110/109 пр.н.е. При него учат много римляни, между тях Гай Аврелий Кота (консул 75 пр.н.е.). За да избегне тиранската власт в Атина и Митридатовите войни, Филон бяга през края на 88 пр.н.е. в Рим. Последните си години той прекарва в Рим. Там той е учител по философия и реторика. Негови ученици са Цицерон, Квинт Лутаций Катул (консул 102 пр.н.е.) и неговия син (консул 78 пр.н.е.).

През зимата 87/86 пр.н.е. неговият най-главен противник е неговият бивш ученик Антиох от Аскалон, който отхвърля напълно скептецизма и се бори против него.

Всичките ръкописи на Филон са се загубили, останали са само някои фрагменти. Известна е една титла Dihaíresis tou kata philosophían lógou („Въвеждане и представяне на философията“). През 87 пр.н.е. в Рим той пише в две книги, т. нар. „римски книги“, с неизвестна титла, за епистемологията (за произхода и обхвата на познанието).

Източници[редактиране | edit source]

  • Charles Brittain, 'Philo of Larissa. The Last of the Academic Sceptics. Oxford University Press, Oxford 2001, ISBN 0-19-815298-1
  • Woldemar Görler, Philon aus Larisa. Grundriss der Geschichte der Philosophie, Die Philosophie der Antike, 4/2: Die hellenistische Philosophie, hrsg. Hellmut Flashar, 2. Auflage, Schwabe, Basel 1994, ISBN 3-7965-0930-4, S. 915–937