Философски роман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Философски роман e литературен термин с широко разпространение през 20 век. Този термин се отнася за художествени произведения написани в романична форма, които посредством сюжети или образи изграждат философска концепция.

Жанрово, хронологията на подобни произведения може да се проследи още от античността - най-вече при Платон и Ксенофонт. През средновековието често в литературни произведения с цел повишаване на концептуалната им стойност, се използват алегории. Важна роля за формирането на жанра изиграват сатиричните притчи на Джонатан Суифт и на Бернар де Мандевил. Като предшественик на философския роман се сочи и "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо.

Сред първите съвременни философски романи са "Кандид" (1759 г.) на Волтер и "Племенникът на Рамо" на Дидро, както и романите на Жан-Жак Русо.

Голямо развитие получава жанра в германските земи през епохата на романтизма. Сред най-известните произведения е "Фауст" на Гьоте. Жанрът намира и фантасмагорически измерения в творчеството на Мери Шели.

Към философските романи са причислявани и редица произведения на руските класици Толстой и Достоевски, а през 1880-те години излиза и едно от най-известните произведения в този жанр - "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше, което оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на философията и литературата. Към романичните философски произведения се причислява и "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд.

20 век е периодът на разцвет на жанра. Сред емблематичните му произведения са "Доктор Фаустус" и "Майстора и Маргарита", а философските му направления са символизъм и екзистенциализъм. Философският роман може да има както историческа, така и фантастична насока, както е при автори като Хърбърт Уелс и Джордж Оруел.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]