Фиоритура
Фиоритура (на италиански fioritura, буквално – цъфтене) е музикален термин, означаващ добавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия. Терминът е италиански и е равнозначен на термина колоратура, въведен в някои други страни.[1] За разлика от колоратурата обаче, той не се използва само за вокални изпълнения.[2]
Фиоритурата е един от способите на аранжировката. Може да бъде представена от мелодични украшения, бързи пасажи, рулади, мелизми, каденца, форшлаг и други.[1] Употребява се най-често при вокални изпълнения. Възможно е да е нотен запис на композитора, или въведена от изпълнителя като негова интерпретация. Изкуството на фиоритурата достига пълния си разцвет в италианската опера от 18 век.[3] Всички сопрана по едно или друго време са изпълнявали фиоритури в рамките на една ария.[4] Някои произведения, изпълнени с богата орнаментика също се наричат фиоритури. Ползва се и при инструменталната музика.[3]
Външни препратки [редактиране]
- Фиоритура от арията на Фигаро от операта "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, изпълнена от 33 оперни изпълнители (баритони и баси)
Източници [редактиране]
- ↑ а б Светослав Четриков/Музикален терминологичен речник/изд. "Наука и изкуство", София/1969/стр.356
- ↑ Большой Энциклопедический словарь/2000
- ↑ а б Вelcanto/Опера и классическая музыка на CD и DVD Фиоритура
- ↑ Virginia Opera glossary
