Фистула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фистулата (на латински: fistula - тръба) е аномален вроден или придобит канал, покрит с епител или гранулационна тъкан, който съединява дълбоко разположена некротична тъкан, орган или телесна кухина с външната повърхност на тялото или на кухи органи помежду им. Такъв канал може да възникне поради възпаление, наличие на чуждо тяло в раната, тумор, травма, вродена аномалия, нарушение в храненето на тъканите и др. През фистулния ход изтичат различни секрети от кухи и паренхимни органи, както и секрети от гноен разпад на тъкани.

Видове фистули[редактиране | edit source]

Класификацията на фистулите бива:

  • Според произхода си.
    • Вродените представляват незакърнели канали - шийни, пъпни, трахео-езофагеални.
    • Придобитите могат да са получени в следствие на хронични гнойни възпалителни процеси, при инсуфициенция на шевовете след операция, или да бъдат умишлено създадени по оперативен път с лечебна цел (гастростомии).
  • По форма и положение на фистулния канал.
    • Сляпа (непълна). Единият край на канала стига до плътен орган като кост или некротична тъкан.
    • Пълна. Каналът съединява повърхността на тялото с кух орган.
    • Външна. Каналът се отваря на повърхността на тялото.
    • Вътрешна. Каналът се отваря в кухината на някой орган или съединява два органа помежду им.
  • По строеж на канала.
    • Гранулиращи - при покриване на канала с гранулационна тъкан.
    • Епителизирани - при покриване на канала с епител.
    • Устнообразни - при непосредствен преход на епитела на вътрешнитеоргани върху кожната повърхност без ясно оформяне на канал.
  • Според характера на секрета фистулите се делят на: пикочни, слюнчени, ликворни, гнойни, слузни, млечни, синовиални.

Източници[редактиране | edit source]

  • Койчев К., Хубенов Х., „Обща ветеринарномедицинска хирургия“, ISBN 954-467-006-8, стр.242-245