Флавиан I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Флавиан)
Направо към: навигация, търсене
Флавиан
патриарх на Константинопол
Флавиан 
Роден: неизв.
Починал: 11 август 449
Ефес

Свети Флавиан (паметта му се почита на 18 февруари) – византийски теолог и Константинополски патриарх (447-449).

Биография[редактиране | edit source]

Свети Флавиан Изповедник, Патриарх Цариградски, заема пост при Свети константинополски цар Теодосий II (408-450) и неговата сестра благоверна царица Пулхерия (+ 453; паметта и се почита на 10 септември). Отначало е презвитер в Съборната църква. Той заема патриаршеския престол след смъртта на Свети Патриарх Прокл (+ 447; паметта му се почита на 20 ноември). В този исторически период вътрешни ереси и смутове раздирали църковното единство. През 448 година Свети Флавиан свиква Поместен Събор в Константинопол за забрана на ереста на Евтихий, проповядваща само едно естество – божественото в Господ Исус Христос (ереста на монофизитите). Упорстващ в своите заблуждения еретикът Евтихий е отлъчен от църквата и лишен от сана си. Еретикът имал могъщ покровител в лицето на Хрисафий, приближен на императора евнух. Интригите на Хрисафий убеждават да мине на страната на Евтихий Диоскор, епископ на Александрия, и получава разрешение от императора да свика нов събор в Ефес, получил впоследствие името разбойнически. Той е председателстван от Диоскор, добил заплаха и сила да оправдае еретика Евтихий и да осъди свети Патриарх Евтихий. Свети Флавиан е жестоко бит на заседанията на събора от дръзките монаси под предводителството на архимандрит Варсум. Дори и Диоскор взима участие в боя. След това Свети Флавиан е окован в тежки вериги и е осъден на изгнание в Ефес. Починал през август 449 година. Благоверна царица Пулхерия е изгонена от двореца. Скоро интригите на Хрисафий са открити и на Четвърти Вселенски събор ереста е осъдена. Императорът отново върнал в двореца сестра си Света Пулхерия. По нейна заповед мощите на Свети патриарх Флавиан били с почит пренесени от Ефес в Константинопол в храма Свети Апостоли.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Анатолий (Грисюк), иеромонах. Св. Флавиан, архиепископ Константинопольский, исповедник. Киев, 1912.