Флавий Аеций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Флавий Аеций.

Флавий Аеций
римски военачалник
Роден: ок. 396 г.
Дуростор, дн. България
Починал: 21 септември 454 г.
Равена, Италия

Флавий Аеций (на латински: Flavius Aëtius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя, трикратен консул (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета "последният римлянин" [1] (заедно с друг римски военачалник Бонифаций).

Готският историк Йордан отбелязва така заслугите на римския пълководец в сложния за империята период през първата половина на V век, когато е атакувана от различни страни от германи и хуни: «Кален във военните дела, особено [удачно] се родил той за Римската империя.»[2] Аеций оглавява имперската армия през 429, 19 години след като, столицата на света Рим за първи път от 8 века е разграбена от визиготите, водени от Аларих I. В продължение на 25 години Аеций удачно отбива набезите на варварите над владенията на Западната Римска империя, изпълнявайки ролята не само на военачалник, но и на фактически ръководител на империята при слабия император Валентиниан III. Аеций е най-известен в историографията със своята победа над Атила в битката на Каталаунските поля през 451.

През 454 г. император Валентиниан III убива своя най-добър пълководец и дипломат Аеций, а още на следващата година Рим е разграбен от вандалите. След още 20 години пада и самата Римска империя.

Биография[редактиране | edit source]

Флавий Аеций е роден през 395 или 396 г. в Дуростор (днес Силистра) в провинция Долна Мизия[2]. Син е на началника на конницата (magister equitum) Флавий Гауденций, представител на знатен местен род[3]Майка му е от знатно богато семейство от Италия.[4].

Семейството на Гауденций се ползва с влияние в Рим. Неговият син Аеций е взет като момче за телохранител на римския император Хонорий.[4]. Когато през 408 г. Хонорий убива предводителя на войската Стилихон, то вождът на вестготите Аларих I иска от императора да сключи мирно споразумение, за което римляните са длъжни да платят дан и да разменят с вестготите знатни заложници. Един от тези заложници трябвало да бъде Флавий Аеций. [5] който по това време вече е прекарал 3 години като заложник в началото при вестготите, а след това при хуните. [4]

Впоследствие Аеций се жени за дъщерята на знатния гот Карпилион,[6] има от нея син Карпилион и достига до поста префект на императорската гвардия (comes domesticorum). През 423 г. умира император Хонорий. Властта в Равена (по това време столица на Римската империя) взема с поддръжката на пълководеца Кастин, началника на канцеларията на Йоан, който назначава Аеций за охрана на своя дворец (куропалат).[4] Жени се за Пелагия, вдовицата на генерал Бонифаций и през 440 г. има с нея син Гауденций, който през 454 г. e сгоден за Плацидия, дъщерята на западноримския император Валентиниан III и Лициния Евдоксия. Вероятно има и дъщеря, която се омъжва за Травстила.

Григорий Турский, цитирайки труд на историка Ренат Фригерид (неговото съчинение не се е запазило), описва по следния начин външността и характера на Аеций:

"Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен воин и прославен в изкуството да сключва мир. В него няма нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър, не позволявал на глупави съветници да го отклоняват от взетото решение; търпеливо понасял обиди, бил трудолюбив, не се боял от опасностите и много леко понасял глад, жажда и безсънни нощи"[4]

Борба за власт 425432 г.[редактиране | edit source]

Източната Римска империя (Византия) не признава узурпатора Флавий Йоан. През 424 г. император Теодосий II изпраща в Италия войска, за да даде римския трон на своя брат Валентиниан III.

За участието на Аеций в събитията разказва Григорий Турски чрез препратка към загубения труд на Ренат Фригерид:

"Йоан, подбуден от това, изпратил Аеций, който по това време отговарял за охраната на двореца, с голям товар злато при хуните, познати на Аеций още от времето когато е бил заложник при тях и свързан с тях с близка дружба и му казал: когато вражеските отряди се втурнат в Италия, те да ги нападнат в гръб, а самия Йоан ще ги посрещне челно"[4]

Аеций се връща с 60-хиляда войска от хуни и участва в сражението срещу Аспар, източноримски военачалник. Но пристигането му закъснява и Йоан вече е претърпял поражение и е убит 3 дни преди да дойде Аеций.[7]

На 23 октомври 425 г. 7-годишния Валентиниан III е провъзгласен за император, но фактически вместо него започва да управлява в качеството си на регент неговата майка Гала Плацидия. Аеций признава властта на Плацидия, хуните с богати дарове са изпратени вкъщи, а самия Аеций получава поста военен магистър в Галия (comes et magister militum per Gallias).

На новия пост Аеций действа бързо и енергично. През 426 и 430 г. той отблъсква визиготите, които нападат Арелат, през 428 и 431 г. побеждава франките. Той ревниво пази властта си и не търпи съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника на Африка — Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал вандалите от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладяват провинцията за себе си. Бонифаций избягва в Рим през 432 г. и се оправдава пред императрицата и е назначен от нея на мястото на Аеций. Последният в това време е в Галия, където води кампания срещу германите. Скоро между двамата пълководци избухнва война. Бонифаций, предвождайки императорските войски успява да разбие Аеций, но е тежко ранен в битката и умира. Аеций избягва при хуните, но след смъртта на техния вожд Ругила (433 г.) се връща обратно в Рим. През 434 г. той е провъзгласен за патриций и консул и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлява Западната Римска империя.

Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. В два похода (435 и 436 г.) той успява да победи бургундите, усмирява келтите в Арморика и потушава въстанието на багаудите. Сключва мир с вестготите през 439 г. и разбива франките при река Сома. С хуните Аеций поддържа мирни отношения, но когато техният вожд Атила нахлува в Галия, „последният римлянин“ успява да създаде коалиция от алани, визиготи, франки и с помощта на този съюз да разгроми хуните в битката при Каталаунските полета през 451 г.

На следващата година Атила възобновява войната, като със свежи сили нахлува в Северна Италия, където завладява Аквилея, Медиолан, Павия и Верона.

Аеций, изоставен от съюзниците си, изчаква подкрепления от Източната Римска империя, но императорският двор предпочите да търси мир с хуните и изпраща посолство при Атила начело с папа Лъв I Велики. Атила се отправя да превземе и опустоши "Вечния град" Рим и е загадка, как папата успява да убеди кръвожадния и амбициозен воин да се оттегли, а след смъртта на хунския вожд през 453 г., император Валентиниан III, опасявайки се от авторитета и влиянието на Аеций, нарежда през 454 г. „последният римлянин“ да бъде умъртвен по време на аудиенция в двореца.

Смъртта на Аеций 454 г.[редактиране | edit source]

През 453 г. Аеций сгодява своя син Гауденций за дъщерята на император Валентиниан III Плацидия.[8] Възможно е предстоящото сродяване с императорското семейство да ускорява падането на пълководеца. По думите на Прокопий Кесарийски Валентиниан решава да отстрани прославения военачалник "само защото Аеций притежавал сила и доблест, а не поради някаква друга причина"[9]

Прокопий и Йоан Антиохийски[10] видно въз основа на един източник предават следната версия за убийството на Аеций. Римският сенатор Петроний Максим е унижен и оскърбен от император Валентиниан, който с измама завлича в двореца и изнасилва неговата жена.

Опасявайки се от верния на Валентиниан Аеций, Максим като първа крачка към отмъщение решава да го отстрани. С помощта на доверения евнух на императора Ираклий, Максим се постарава да убеди Валентиниан, че Аеций готви преврат. Подозрителният император извиква на 21 септември 454 г. пълководеца в двореца за да му докладва за събирането на данъците и след това неочаквано го напада с меч в ръка. След като Валентиниан III с помощта на Ираклий убива Аеций, той пита един човек "Не е ли истина, че смъртта на Аеций е прекрасно изпълнена?", а човека отговорил "Прекрасно или не, не знам. Но знам, че вие с лявата си ръка отрязахте своята дясна".

Историците след V век, видели разпадането на Западната Римска империя само две десетилетия след смъртта на Аеций, високо оценяват ролята и заслугите на Аеций в запазването на империята. Павел Дякон пише за него следното:

"Така загина Аеций, най-войнствения мъж всял ужас в могъщия Атила, а заедно с него падна и Западната империя и държавата, и повече не можаха да се възстановят" [11]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Прокопий Кесарийски, "Вандалската война", кн. 1.3.15: "Имало двама римски пълководци, Аеций и Бонифаций, и двамата изключително доблестни и по опитност във военното дело не отстъпващи на никой от своите съвременници. Въпреки, че нямали съгласие в това, как да се водят държавните дела, и двамата били надарени в такова величие на духа и толкова изключителни качества, че ако някой нарече който и да е от двамата "последният римлянин", няма да сбърка. Цялата римска доблест се оказа събрана в тези мъже"
  2. а б Йордан, "Гетика", 177
  3. Йордан нарича Гауденций "знатен мизиец", което предполага, че Гауденций е от местните варвари.
  4. а б в г д е Григорий Турски, "История на франките" 2.8
  5. Зосим, 5.36
  6. Merobaudes, op. cit.; Sidonius Apoll. Paneg. in Maior. 126 sq
  7. Филосторгий, 12.14
  8. Проспер, an. 454
  9. Прокопий Кесарийски, "Вандалската война", кн. 1.4.27
  10. Йоан Антиохийски, фр.200-201
  11. Павел Дякон, "Римска история", 14.15