Флавий Галикан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галикан.

Флавий Галикан или Свети Галикан (на латински: Flavius Gallicanus; san Gallicano; † 362 в Александрия) e политик на Римската империя.

Флавий Галикан според житието (Актата на светците) Acta Sancti Gallicani (Iulii VII 31) бил военен комендант на Тракия в Пловдив (Filippopoli) по времето на Константин Велики. През 330 г. Флавий Галикан е консул заедно с Аврелий Валерий Тулиан Симах.

След това Галикан приема християнството от Светите Йоан и Павел († 26 юни между 361 и 363 в Рим). Той отива със Свети Хиларин в Остия и се посвещава на настаняването и на болните. Всички виждали как бившият патриций и консул миел краката на бедните, слагал масата, поливал вода на ръцете им. Скоро след това той е изгонен от Юлиан Апостат (упр. 361-363) и отива в Александрия, Египет. Когато там е задължен от съдията Рауциан да направи императорска жертва и отказва това, той е прободен с меч.

Свети Галикан e споменат като дарител на Базиликата на Константин в Остия. В Египет той живял като еремит. Неговите реликви са почитани в Sant’Andrea della Valle в Рим. Свети Галикан се чества на 25 юни.

Да не се бърка с Овиний Галикан (консул 317 г.).

Източници[редактиране | edit source]

  • "Flavius Gallicanus 1", Prosopography of the Later Roman Empire, Volume 1, Cambridge University Press, 1992, ISBN 0521072336, pp. 382-383.

Външни препратки[редактиране | edit source]