Флавий Сабиниан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сабиниан.

Флавий Сабиниан (на латински: Flavius Sabinianus) е висш сановник на Източната Римска империя от началото на 6 век, военоначалник на българите, градоначалник на Воден и управител - magister militum per Illyricum на Илирия и Македония.

Той е син на Сабиниан Велики [1], военоначалник на българите, градоначалник на Воден и magister militum per Illyricum - на Илирия и Македония (479-481 г.), и е брат на Флавий Мошиан (консул 512 г.).

В 479 г. император Зенон за да предотврати заплахата от готите, се обърнал за помощ към тракийските хуни и българи [2], [3], пише Йоан Антиохийски в своята хроника De insidiis [4].Той назначил за пълководец на българскo-източноримската войска най-добрия си военноначалник Сабиниан Велики, бащата на Флавий Сабиниан, който маневрирайки с българските си и римски отряди успял да прогони готите като им нанесъл решително поражение.[5].[6]

Флавий Сабиниан се жени за племенница на император Анастасий I и е баща на Флавий Анастасий Павел Проб Сабиниан Помпей Анастасий, консул 517 г.

Сабиниан като главнокомандващ на римската войска в Дунавските провинции се бие срещу нахлулите групи на Мундо, състоящи се от готи, хуни и херули. През 505 г. в голяма битка при Маргум (днес Чуприя) в долината между Дунав и Морава източноримската войска, подсилена чрез 10 000 българи е победена от остготите на Мундо и остготския комита Питция (Pitzia), който за своя крал Теодорих Велики победил гепидите.

През 505 г. Флавий Сабиниан е консул на Източната част на Империята [7], а Флавий Теодор в Западната част.

През 508 г. става като баща си военоначалник на българите, градоначалник на Воден и управител - magister militum per Illyricum на Илирия и Македония. Тицинският епископ Енодий (* 473 - † 524), съвременник на епохата, в панегирика си към Теодорих еднозначно определя Флавий Сабиниан като "Началник на българите" (Vulgarum ductor)[8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йоан Антиохийски, Fragmente 213.
  2. Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г.
  3. Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г.
  4. Йоан Антиохийски, De insidiis,11-96 и 12-97, ГИБИ,БАН,София 1960, стр.32,33
  5. MarceUinus Comes s.a. 479 : Chronica minora, ed. Th Mommsen, II, p. 91.ГИБИ,БАН,София 1960, стр.33
  6. Йорданес, Getica 300 ff.
  7. [[Pauly-Wissowa, Band I A,2, Sp. 1587.
  8. ((la)) Magnus Felix Ennodius,Panegyricus Theoderico regi dictus.

Литература[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.