Флаш-памет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За други значения на английската заемка „флаш“ (flash) вижте флаш.
За други значение на бърз, "светкавичен" виж светкавица (пояснение).

Флаш-памет е вид енергонезависима препрограмируема компютърна памет. Реализира се върху полупроводникови чипове по планарна технология.

История[редактиране | edit source]

Флаш-паметта е изобретена от Фудзио Масуока - инженер в компанията Toshiba през 1984 г. Наименованието «флаш» е предложено от неговия колега Сьодзи Ариидзуми въз основата на това, че процесът на изтриване на паметта му напомнил фотосветкавица (на английски: flash). Масуока представил своята разработка на IEEE 1984 International Electron Devices Meeting (IEDM), проведена в Сан Франциско, Калифорния. Intel забелязала големия потенциал на изобретението и през 1988 г произвежда първия търговски флаш чип от тип NOR.

NAND-тип на флаш памет е анонсиран за първи път от Toshiba през 1989 г. на International Solid-State Circuits Conference. За него е характерна по-голяма скорост на запис и по-малка площ на чипа.

Принцип на действие[редактиране | edit source]

Произвеждат се два основни типа флаш-памет: NOR (логика NOT OR) и NAND (логика NOT AND). И в двата типа памет като елементарни клетки за съхранение на информацията се използват полеви транзистори.

Флаш-паметта може да бъде прочетена произволен брой пъти, но записването в нея е ограничено (обикновено около 10 000 пъти). Причината е, че за извършването на запис е необходимо отначало да се изтрие участъкът от паметта, а участъкът може да издържи само ограничен брой изтривания. Тъй като изтриването става на цели участъци, не е възможно да се замени само един бит или байт, без да се изтрие целият участък (това ограничение се отнася за най-популярния тип флаш-памет— NAND).

Предимства и недостатъци[редактиране | edit source]

Предимството на флаш-паметта пред RAM и DRAM паметите е нейната енергонезависимост — при изключване на захранването съдържанието на паметта се запазва. Предимството ѝ пък пред твърдите дискове, CD-ROM и DVD е отсъствието на движещи се части. Затова флаш-паметта е компактна, евтина (като се отчете стойността на устройствата за четене и запис при посочените) и предоставя по-бърз достъп.

Недостатък в сравнение с твърдите дискове е по-високият коефициент байт/цена.

Благодарение на компактността, ниската цена и липсата на нужда от захранване, флаш-паметта се използва широко във вид на флаш-карти в портативни устройства, работещи с батерии — цифрови фотоапарати и видеокамери, цифрови диктофони, MP3-плейър, PDA и др. Във формата на USB флаш пък се използва за съхранение на информация в компютрите. Вграденото програмно осигуряване в различни мрежови и периферни устройства (рутери, принтери, скенери) също все по-често се записва на този тип памет.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флэш-память“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.