Флорентинска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флорентинската република (на латински: Respublica Florentina, на италиански: Repubblica fiorentina) е независима република в Северна Италия, съществувала в периода 11151185 и 11971532. Възниква като независима комуна в град Флоренция, но скоро подчинява голяма част от северна и централна Тоскана и започва да играе една от най-важните роли в политическата система в Средновековна Италия. Флорентинската република създава сложна система на управление, основана на недопускане на узурпация на властта от едно лице и достатъчно широко въвличане на гражданите във формиране на държавните органи.

През 13-14 век икономическото развитие на Флоренция изпреварва практически всички други държави не само в Италия, но и в Европа. Там първо се заражда манифактурното производство и започват социални конфликти между наемните работници и работодатели. През 1434г. във Флорентинската република на власт се установява рода Медичи, при които държавата се трансформира в еднолична синьория. През 14 век Флоренция става водещ център на италианския Ренесанс, в който творят Данте, Петрарка, Бокачо, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Макиавели и много други.

Система на управление на Флорентинската република[редактиране | edit source]

Палацо дела Синьория
резиденцията на Съвета на приорите на Флоренция

За Флорентинската република през 14 век е характерно необичайно широко участие на населението в държавното управление, което предполага висока степен на демократизация на социална и политическа система. Към края на века в републиката има повече от 3000 държавни длъжности, за чието заемане ежегодно се провеждат избори, но значителна тях от тях се заемат чрез жребий. Право да избират и да бъдат избирани в органите на държавната администрация имат всички членове на търговски и занаятчийски гилдии. Само неорганизираните наемни работници, имигрантите и благородниците са лишени от избирателни права. Степента на участие на хората във властта във Флоренция е безпрецедентна за това време. Тромавата административна система, тясната функционална специализация на нейните органи и баланса на властта между отделните магистрати гарантира поддържането на републиканската система и предотвратява узурпиране на властта във Флоренция от един човек.

Съгласно "Установяването на справедливостта" от 1292 г., висшия изпълнителен орган на републиката е колегия от шестима приори, представляващи старшите гилдии на Флоренция[1]. Приорите ръководят вътрешната и външна политика на държавата и имат правото на законодателна инициатива. Приорите се избират на 2 месеца и по време на изпълнение на своите задължения живеят в специално построения Дворец на Синьорията (Палацо дела Синьория; на италиански: Palazzo della Signoria). Приемници на действащите приори се избират на специални събрания, в които участват самите приори, главите на 12-те гилдии и представители на 6-те района на града. През 1293 г. е учередена нова длъжност на седмия приор — гонфалониер на справедливостта, който изпълнява функциите на глава на държавата и право да привежда в изпълнение съдебни решения срещу длъжностните лица на републиката. На гонфалониера е подчинена специална гвардия от 1000 човека. Шестте приора и гонфалониера образуват правителството на Флорентинската република — Синьория.

Формирането на колегия на приорите не унищожава старите муниципални институции. Продължава да съществува длъжността подеста, на която се избират, обикновено, чужденци за срок от 1 година. Подеста изпълнява функцията на върховен съдия на републиката и главнокомандващ на въоръжените сили. В своята дейност той е подчинен на приорите. В структурата на неговата администрация влизат 2 съвета — Съвет на старейшините (Съвет на анцианите), в който влизат по 2-ма представители от всеки от шестта района на Флоренция и Съвет на стотте, представящ сам по себе си изборен сенат. Подеста и неговите съвети представляват интересите на градската комуна в цялост.

Файл:Florence XV.png
Делението на Флоренция на четири и "знамена"та (гонфалони) през 15 век

След отстранявато на анжуйците през 1328 г. е проведена нова реформа на системата за управление. Основното нововъведение е избирането на държавни длъжности по жребий. [2] и фиксира право на власт в в републиката за всичките 21 гилдии във Флоренция. Освен това е реогранизирана системата на съветите: вместо многочислени колегии при висшите органи на власта са създадени три: Съвет на комуните при подеста със съдебно-законодателни функции, състоящ се от 250 човека, избираеми от всички граждани на комуната, Съвет на народа при капитана, представляващ интерсите на гилдиите и състоящ се от 300 човека, избираеми от пополаните, а също и Съвет на стоте при приорите, играещ роля на сенат на републиката. Към дванадесетте старейшини ("добри хора") са добавени още 16 гонфалониери вооружённых компаний народа (представители на 16 райони ("знамена"; на италиански: gonfalon) на Флоренция), които заедно образуват особена колегия — Съвет на синьорията, утверждаващи законопроеки на приорите до тяхното разглеждане в съветите. Съвет на народа и Съвета на комуната представляват най-висшите законодателни органи на републиката. Новата система силно ограничава възможностите за узурпазия на властта в републиката от един човек, така както става в други италиански комуни в началото на 14 век, когато републиканското устройство се сменя с тирания и синьории, в това число и наследствени.

През 1343 г. е направена още една стъпка към демократизиране на държавната администрация.:Синьорията е разширена до 9 приори, от които 2-ма са от висшите гилдии, 3-ма от средните и 3-ма от младшите, а деветия се избира поред от всяка гилдия. Така, до управлението на Републиката са допъснати и младшите гилдии.


Реставрация на Медичите (1512—1527)[редактиране | edit source]

Гербът на фамилия Медичи

След реставрацията на Медичите през 1512 г. народното събрание на Флоренция избрало специални Комитет на четиридесет и петте (по-късно - на шестдесет и петте) за реформиране на държавното устройство, в по-голямата си част съставен по поддръжници на Медичите. Председател на комитета става кардинал Джовани Медичи, син на Лоренцо Великолепни. Големият съвет и народната милиция са ликвидирани, а органите, съществували при Лоренцо - възстановени. Формално, съгласно новата държавна система, висшата власт принадлежи на Съвета на седемдесетте и Синьория от осем приори и гонфалониери, но в действителност контрола е съсредоточен в специална комисия (балия, която става постоянна институция. Балията назначава на всеки два месеца членовете на Синьорията и определя вътрешната и външната политика на държавата. В действителност, властта принадлежи единствено на Джовани Медичи, кардинала, ръководещ дейността на балията и другите органи на управлението.

През 1513 г. Джовани Медичи е избран за папа под името Лъв X. В резултат Флоренция става придатък към папската държава. Цялата външна политика на републиката е напълно подчинена на интересите на Рим. За владетели на Флоренция са обявени брата на Лъв X - Джулиано Медичи, херцог де Немур, а след неговата смърт през 1516 г. — синът на Пиеро Медичи, Лоренцо Медичи, херцог на Урбино.

Но в действителност вътрешното управление на републиката остава в ръцете на папа Лъв X. По това време рязко се увеличава вниманието на Флоренция към Франция: Лоренцо II се жени за принцеса от френския кралски двор, а дъщеря му Катрин по-късно става кралица на Франция. След смъртта на Лоренцо от Урбино през 1519, Флорентинската република е поставена под контрола на кардинал Джулио Медичи, незаконен син на Джулиано Медичи, който е убит по време на заговора Паци. По времето на кардинал Джулио, във Флоренция се установява относително спокойствие, стабилизира се държавната система и финансовото състояние на републиката. Неговата вътрешна политика продължава традиционния за Медичите флирт с всички социални слоеве на обществото и показвната привързаност към демократичните и републикански ценности.

Реставрацията на Медичите съвпада с началото на общия спад на икономиката на Италия като цяло и по-специално на Флоренция. Вътрешният пазар остава слаб поради протекционистичната политика на всяка от италиански държави и многобройни митническите ограничения. Всевластните флорентински търговски и финансови среди, възпрепятстват развитието на индустрията в другите градове на републиката, а селските райони работят единствено в интерес на Флоренция. Основният пазар за промишлени стоки остават чужди страни, но от края на 15 век флорентинците започват да се изместват от Англия, Франция и други страни, с увеличаваща се национална буржоазия. Освен това, английското сукно започва да побеждава в конкурентна борба на европейските и италиански пазари флорентинското, а вносът на вълна от Англия и багрила от Левант рязко пада. Това довежда до спад на производството в основните отрасли на Флоренция. В сравнение с началото на 15 век производството на сукно в гонидите около 1520 г. намалява почти 4 пъти.

Лекото увеличение на производството на коприна и луксозни стоки не компенсира спада в други области на производството. Откриването на Америка и преместването на търговските пътища в Европа през Атлантика също сериозно засяга флорентинската търговия. От спадът са засегната и банковите операции: банкови къщи на Флоренция губят водещата си позиция в Европа и своето влияние пред кралските дворове в Англия, Франция и други страни, изместени от местни финансови кръгове.

Римският папа Климент VII (Джулио Медичи)

Упадъкът на промишлеността, търговията и банковото дело във Флоренция води до това, че флорентинската буржоазия започва да изтегля капитала си от обращение и го насочва към закупуване на земя. Започва да се формира нова поземлена аристокрация, ориентирана към получаване на земеделска рента от отдаване под аренда на владенията си на селяните. От друга страна, загубили работата си в града, много наемни работници се връщат към селата, увеличавайки броя на селяните. Недостигът на земя, способства за утвърждаване в флорентинските села на голяма рента при доста тежки за селяните условия - половината селскотостопанска продукция се изземва в полза на земевладелеца. Това води до частично ограничаване на личната свобода на селяните и създаване на полу-феодални отношения в селското стопанство.


През 1523 г. кардинал Джулио става папа под името Климент VII. Флоренция отново се оказва под непосредственото управление на папството. За формални владетели на републиката са обявени непълнолетните Иполито Медичи и Алесандро Медичи, незаконни синове на Джулиано, херцог на Немур и Лоренцо, херцог на Урбино.

Продължителното подчинение на Флоренция на интересите на папите и престъпването на републиканските традиции от неговите чиновници, заедно с влошаващата се икономическа обстановка и нарастващата безработица, пораждат постепенно нарастване на противопоставянето на управлението на Медичи сред широките слоеве на населението. Новината за разграбването на Рим от германските войници през 1527, и бягството на папа Климент VII, предизвикват бунт във Флоренция и повторното изгонване на Медичите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Представителят на седмата гилдия Arti maggiori — тази на съдиите и нотариусите се счита за секретар на Синьорията.
  2. Изборите по жребий стават така: листчета с имената на по-рано избрани кандидати за заемане на държавни длъжност се събират в торбички, а след това на сляпо се изваждат и се определя приемника на един или друг магистрат. Изборите се провеждат още докато е на длъжност предишния магистрат, за да се облегчи периода на предаване на пълномощията. Съдържанието на торбичките с имената се обновява на всеки 3-5 години.