Флор и Канела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флор и Канела
Flor y Canela
ЖанрТеленовела
Създател(и)Бенито Перес Галдос
СценарийТереса Калдерон
Литературна редакция
Мариса Гаридо
РежисураЛуис Велес
КамераАлехандро Фрутос
АктьориЕдит Гонсалес
Ернесто Лагуардия
Моника Мигел
Салвадор Санчес
Гилермо Мурай
Мариана Гарса
Начална мелодияFlor y canela (в изпълнение на Рубен Сепеда)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди100
Продукция
Изпълнителен продуцентЕухенио Кобо
Продуцент(и)Телевиса
Времетраене20 минути
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Излъчване3 октомври 1988 -
17 февруари 1989
Страница в IMDb

„Флор и Канела“ (на испански: Flor y Canela) е мексиканска теленовела от 1988 г., режисирана от Луис Велес и продуцирана от Еухенио Кобо за Телевиса. Базирана е на произведението Marianela от испанския писател Бенито Перес Галдос.

В главните роли са Мариана Гарса, по-късно заменена от Даниела Лейтес, и Ернесто Лагуардия, а в отрицателната роля е Моника Мигел.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През 40-те години на XX век, в мексиканско миньорско селце живее Мария де ла Канела, по прякор Марианела. Това мръсно и дрипаво момиче е сирак, презирана от селяните, които виждат лудостта, наследена от нейната майка, самоубила се, скачайки в дерето.

Това е мястото, където Марианела ходи, търсейки съвети от призрака на своята майка. Единственият, който се отнася добре с бедното момиче е Пабло, богат мъж, но сляп, на когото Марианела служи като водач.

Неспособен да я види, Пабло си представя изображението на Марианела. Бащата на Пабло му урежда брак с Флорентина, дъщерята на нотариуса в селото.

Томас, известен офталомолог, съветва Пабло да замине в Съединените щати, за да бъде опериран. Връщайки се излекуван, Пабло е ужасен да види истинската страна на Марианела, и предпочита Флорентина, която съответства на неговия идеал за женска красота.

Въпреки това, Флорентина е влюбена в Карлос, минен инженер, женен за вятърничава жена. Отчаяна, Марианела прави опит за самоубийство, но е спасена от Томас, който е влюбен в нея.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

  • Мариана Гарса – Марианела (#1)
  • Даниела Лейтес – Марианела (#2)
  • Ернесто Лагуардия – Пабло
  • Моника МигелАна
  • Едит ГонсалесФлорентина
  • Ари Телч – Томас Гарсия
  • Едгардо Гаскон – Карлос
  • Салвадор СанчесСинфоросо
  • Гилермо Мурай – Франсиско
  • Оскар Морели – Мануел
  • Аурора Молина – Доротея
  • Рикардо Де Лоера – Ремихио
  • Росита Пелайо – Хуана
  • Мигел КорсегаКавалерът
  • Адалберто Пара – Атанасио
  • Росарио Сунига – Хосефа
  • Кристиан Рамирес – Фелипин
  • Марта Ресников – Флоренсе
  • Ирланда Мора – Труди
  • Исабел Андраде – Пака
  • Аурора Кортес
  • Херман Бернал
  • Сесилия Габриела
  • Хосе Елиас Морено

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Флор и Канела е на 3 октомври 1988 г. по Canal de las Estrellas. Последният 100. епизод е излъчен на 17 февруари 1989 г.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1961 г. е създадена теленовелата със заглавие като литературното произведение, Marianela от Бенито Перес Галдос, продуцирана от Ернесто Алонсо за Telesistema Mexicano, с участието на Магда Гусман и Нарсисо Бускетс.
  • През 1993 г. е създаден мини сериалът Marianela, продуциран от Хорхе Лосано Сориано, с участието на Мариана Гарса и Фернандо Колунга.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas (1989)

Категория Номиниран Резултат
Най-добър млад актьор Ернесто Лагуардия Печели

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flor y canela в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​