Флюс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флюсът е вещество, което се използва при металургичните процеси за образуване на шлака с определен състав, при заваряване и спояване за предпазване на разтопения метал от външната газова среда, също за разтваряне на образуващите се оксиди.

  • Видове: кисел, основен и неутрален.

Най-често употребяваните Флюсове са солна киселина, нишадърът, колофонът, бораксът, цинковият хлорид и специалните пасти.

Освен в металургията, флюсове се използват и при запояването върху печатни платки. Те осигуряват почистване на платките и компонетите от органични замърсявания и слаби окиси. По време на преднагряването предпазват повъхностите, които ще се запояват от повторна оксидация. По време на самото запояване намаляват повърхностното напрежение на сплавите и по този начин улесняват самото запояване.

Най-масово изпозваните флюсове при запояването на печатни платки, са така наречените "No Clean", което означава, че не е необходимо измиване на платките след процеса. Обикновено тези флюсове са неутрални. Често, с цел повишаване на способността им да почистват окиси, неутралните флюсове, базирани на колофон, се активират. За тази цел към тях може да се добавят 1-2% адипинова киселина. При неправилна употреба на флюсовете, след време под въздействието на влагата могат да се поучат ел.утечки и появата на къси съединения.