Фокея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фокея на картата на Мала Азия
Руините на античния театър във Фокея

Фоке́я (на старогръцки: Φώκαια, на латински: Phocaea) е един от дванадесетте йонийски града по западната граница на Лидия по малаазийското крайбрежие. Според преданието е основан от атиняните под предводителството на Дамон и Филоген около 900 г. пр.н.е. Предполата се, че основателите му, колонизатори по малоазиатското крайбрежие от района на Атика и Древна Атина произхождат от Централна Гърция (днес Същинска Гърция) и са от Фокида - фокейци, като сред тях е имало дорийци и йонийци.

Епоним на Фокея било изображението на "тюлен" (от гр. Φώκη), който бил изобразяван на монетите на града. [1]. Днес на местото на Фокея се намира турският град Фоча.

Фокея сякла свои златни и сребърни монети, които били в обръщение в Мала Азия и егейския регион. Фокея била един от пионерите във въвеждането на монетите като разменно платежно средство.

Фокейска таласократия[редактиране | edit source]

Комбинацията от неплодородни земи и изгодно географско положение на Фокея, предопределила и обусловила развитието на града-държава като търговски, рибарски и морски център, подобно на Картаген. Фокейците основали многобройни колонии и фактории по цялото Средиземноморие, като "бащата на историята" Херодот им приписва откриването на Иберия за древните гърци, където последните установили съюзнически отношения с Аргантоний, цар на Тартес. (1:13). Фокейците също така основали Масалия (600 г. пр.н.е.) в устието на Рона и Алерия на остров Корсика (565 г. пр.н.е.). След знаменитата битка при Алалия, фокейците отстъпват позициите с хегемонията си в Западното Средиземноморие на пуните, от което събитие следва логически по-нататъшното издигане на пунически Картаген.

Превземането на Фокея[редактиране | edit source]

Фокейска статуетка от 570 г. пр.н.е., днес в Археологическия музей в Мюнхен.

Фокея е първият древногръцки град който в 546 г. пр.н.е. е нападат от персите под предводителството на пълководеца Харпаг. Периода на ахеменидското владичество над Фокея се характеризира с тирания, като най-известните местни тирани са Екскекст, а след него Лаодам, които са персийски васали. Фокейците предпочели пред алтернативата да склонят глава пред персийския шах Кир да емигрират в далечна Корсика в съответствие с предсказанието на Пифий. При емиграцията фокейския флот бил под командването на Креонтид, [2] като по пътя си към свободата на запад фокейците преминали през Хиос, след което се добрали до Алерия (ср. основаване на Картаген). И там фокейците на се задържали дълго, понеже местните жители въстанали срещу морските разбойнически практики (пиратството) /според съмнителни исторически източници/ на фокейците, и с поддръжката на картагенско-етруския флот прогонили фокейците от Корсика след битката при Алалия. Фокейците се установили в град Регия в Реджо ди Калабрия, а последното им убежище било пристанището Елея в Енотрия. [3].

Днес в района на древна Фокея се намира Измир, гръцка Смирна.

Фокейски колонии[редактиране | edit source]

Панорама[редактиране | edit source]

Фокейски колонии

Източници[редактиране | edit source]

  1. Максимова М.И. Античные города юго-восточного Причерноморья,М.-Л.,1956,стр.62
  2. Грант М. Греческий мир в доклассическую эпоху. - М., 1998. - С.236
  3. Херодот. История 1:162-167
  • Большая энциклопедия в 62 томах. Том 55. "Терра". Москва. 2006. ISBN 5-273-00432-2
  • Большая Советская энциклопедия в 52 томах.
  • Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Эфрона.

Вижте също[редактиране | edit source]