Фолкер Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фолкер Браун
(Volker Braun)
Volker Braun.jpg
Фолкер Браун през декември 1981 г.
Роден: 7 май 1939 г.
(на 75 г.)
Дрезден, Германия

Фолкер Браун (на немски: Volker Braun) е немски поет, белетрист и драматург, роден в Дрезден.

Житейски и творчески път[редактиране | edit source]

След като сменя много професии — печатар, подземен строителен работник, машинист, - Фолкер Браун следва философия в Лайпциг.

През 1965 г. публикува първата си стихосбирка "Провокация към себе си" (1965) и става драматург в Брехтовия театър "Берлинер ансамбъл". Следват стихосбирката "Временно" (1966) и книгата "Обявяване на война" (1967) - стихове за Виетнам със снимки. Днешният ден като пресечна точка между миналото и бъдещето поетът разглежда в стихосбирката "Ние, а не те" [1] (1970), която му донася литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1971). И следващите му поетически книги - "Против симетричния свят" (1974) и "Трениране на изправения вървеж" (1979) - имат за тема мирния труд и радостта от живота, любовта, волното единство с природата, за да се ускори по този начин мечтаното "настъпване на бъдещето".

Поетика[редактиране | edit source]

В ранните си стихове Фолкер Браун се изявява като хронист и първопроходец за своето поколение — творбите му, изпълнени с жаргона на строителните площадки и пресъздаващи света на модерната техника, намират широк отзвук, особено сред младежта. Духът на поезията му, творчески сродна с лириката на Владимир Маяковски и Бертолт Брехт, изразява богат и противоречив житейски опит: тя е полемична към всичко назадничаво и пошло, с което често влиза в противоречие с официалните норми на живот в ГДР.

ГДР и ФРГ[редактиране | edit source]

Фолкер Браун, режисьорката Рут Бергхаус и скулпторът Виланд Фьорстер през 1981 г. в Берлин

През 1976 г. Фолкер Браун подписва протест срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и е подложен на непрекъснат натиск от службите на Държавна сигурност. В 1982 г. поетът напуска Съюза на писателите в ГДР. Все пак успява да издаде книгата си с поезия "Бавно хрущящо утро" (1987).

След политическата промяна в Германия през 1989 г. Фолкер Браун публикува стихосбирките "Прусия — градина на удоволствията" (1996), "Тумулус" (1999) и "За красивите смехории" (2005). Поетът се установява да живее в Берлин.

Признание[редактиране | edit source]

Творчеството на Фолкер Браун е отличено още с наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1980), наградите "Лесинг" (1981), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1986), "Берлинската литературна награда" (1989), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1992) и престижната награда "Георг Бюхнер" (2000). Поетът е член на Берлинската академия на изкуствата, на Саксонската академия на изкуствата, на Немската академия за изобразителни изкуства във Франкфурт на Майн и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Фолкер Браун изнася лекции по поетика в университетите на Хайделберг, Цюрих и Касел.

Библиография[редактиране | edit source]

Фолкер Браун през октомври 2006 г.
  • Die Kipper, Drama, 1965
  • Provokation für mich, Lyrik, 1965
  • Vorläufiges, Lyrik, 1966
  • KriegsErklärung, 1967
  • Lenins Tod, Drama, 1970
  • Wir und nicht sie, Lyrik, 1970
  • Die Kipper, Drama, 1972
  • Gedichte, 1972
  • Das ungezwungne Leben Kasts, Drei Berichte, 1972
  • Gegen die symmetrische Welt, Lyrik, 1974
  • Es genügt nicht die einfache Wahrheit, Notate, 1975
  • Unvollendete Geschichte, Erzählung, 1977
  • Training des aufrechten Gangs, Lyrik, 1979
  • Hinze-Kunze-Roman, Roman, 1985
  • Langsamer knirschender Morgen, Lyrik, 1987
  • Verheerende Folgen mangelnden Anscheins innerbetrieblicher Demokratie, Schriften, 1988
  • Gesammelte Stücke, 2 Bände, 1989
  • Texte in zeitlicher Folge, 10 Bände, 1989-1993
  • Bodenloser Satz, Prosa, 1990
  • Der Stoff zum Leben 1-3, Gedichte, 1990
  • Böhmen am Meer, Ein Stück, 1992
  • Iphigenie in Freiheit, 1992
„За красивите смехории“ (2005)
  • Der Wendehals, Eine Unterhaltung, 1995
  • Das Nichtgelebte, Eine Erzählung, 1995
  • Lustgarten, Preußen, Ausgewählte Gedichte, 1996
  • Die vier Werkzeugmacher, Prosa, 1996
  • Die Unvollendete Geschichte und ihr Ende, 1998
  • Wir befinden uns soweit wohl. Wir sind erst einmal am Ende, Aufsätze, 1998
  • Tumulus, Gedichte, 1999
  • Das Wirklichgewollte, 2000
  • Limes. Marc Aurel, Drama, 2000
  • Das unbesetzte Gebiet, Historische Erzählung, 2004
  • Was wollt ihr denn, Theaterstück, 2005
  • Auf die schönen Possen, Gedichte, 2005
  • Das Mittagsmahl, Erzählung, 2007
  • Machwerk oder Das Schichtbuch des Flick von Lauchhammer, 2008
  • Werktage, Arbeitsbuch 1977-1989, 2009
  • Kassensturz — Volker Braun und Zeitgenossen, 2010
  • Die hellen Haufen, Erzählung, 2011

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Ние и вие" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]