Фотиново (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Фотиново (Област Кърджали).

Фотиново
България
Red pog.png
Фотиново
Област Пазарджик
Red pog.png
Фотиново
Общи данни
Население 651 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 704 (НСИ)
Землище 169,037 km²
Надм. височина 1100 m
Пощ. код 4571
Тел. код 035502
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 76162
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Батак
Петър Паунов(БСП)
Кметство
   - кмет
Фотиново
Димитрийка Миховска
(ГЕРБ)

Фотиново е село в Южна България. То се намира в община Батак, Област Пазарджик.

Разположено е източно от Баташки снежник и Фотинска скала,на двата бряга на Фотинска река. По-голямата му част е на слънчевия склон от левия бряг на реката. с.Фотиново се намира на 6 км източно от ГСБОРОВО,което се намира в местността Вълча поляна(Куртлоджа).На 10 км от Фотиново е село Нова Махала,на 20 км-гр Батак и на 50 км-гр.Пазарджик.На изток граничи с яз.Антонивановци,на юг със село Селча и на север- със село Равногор.

География[редактиране | edit source]

Село Фотиново се намира в Северозападни Родопи, източно от Баташки Снежник и Фотинска река. То е разположено на здрав полустръмен терен с югоизточно изложение, на двата бряга на Фотинска река.По-голямата му част е на слънчевия склон от левия бряг на реката. Състои се от Долна, Отсрещна, Средна и Горна махали. На изток селото граничи с яз. Антонивановци, разположен в коритото на р. Въча на 3ч., на юг със с. Селча на 2ч. и на север със с. Равногор на 3 часа. Край селото се намира така наречения и неповторим по своята хубост Фотински водопад, който се състои от три пада. Първият с 6-7 м височина, вторият, който е най-висок- 17-18 м, и третият- 5-6 м. В основата на първия пад се е образувал вир с диаметър около 5-6 м, а във втория пад с 4-5 м в диаметър. Общата височина на водопада е около 30 м, разположен на 900 м н.в. По-забележителни върхове около селото са: Санджака, Калето, Чаталкая, Черни връх, Беймандра, Могилата и др. На запад се очертават билата на Западните Родопи, Рила и Пирин, които се виждат от околовръстните височини. Най-високият връх е Баташки снежник/Карлъка/ с 2080 м н.в. Село Фотиново се намира на 6 км източно от ДЛС "Борово",на 20 км от Батак, на 30 км южно от гр.Пещера, 50 км от Пазарджик, на 40 км северно от гр. Девин, на 60 км северозападно от Широка лъка, 80 км от Смолян, 75 км югозападно от Пловдив и 175 км от София.

История[редактиране | edit source]

Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. [1]

Следи от стари селища има в местностите Карчуна Карвеник, Селище, Крегня, Балдуй и др. При обработка на земите преди 50-60 г. по тези места са намирани глинени съдове, малки и големи гърнета за съхранение на жито и други продукти. Според предание, селището в Карчуна го е споходила чумата през XVIII в., преселена посредством търговията с животни от Одрин, Цариград и Анадола, поради което изчезва като населено място. Селището Карвеник, което е използвало водите на Пералишкото дере, откъдето е и името на местността Пералища, за пране на дрехи и черги ведно с махалите в Уселя и Клисаташи, където се намират останки от стари зидове на малка църква. То е изчезнало от споходила го чума или пък се е изселило по време на помохамеданчването на местното население. Има легенда, че то ведно с махалите е пострадало от голямо кръвопролитие през тежките времена на османското владичество, откъдето е останало и името Карвеник.

В местността Селището, източно от Фотиново, при обработката на нивите от новодошлите преселници-християни от селата Равногор и Върбово са намирани стари гробове. В местността Крегня и Балдуй, като малки някогашни села, се намират също останки от зидове на параклиси. Тези селища са охранявани през времето на Първото българско царство от Калето, крепост, която е на 300 м от Крегня и на 3 км от Фотиново. Тези селища не е известно как са изчезнали, но преданията насочват към времето на масовите помохамеданчвания в Родопите. Други предложения сочат, че жителите им са се преселили във Фотиново през "чумавите години", за да използват голямата и пълноводна река като предпазна мярка срещу страшната болест. Най-стари обитатели на този край са били траките и славяните.

Религии[редактиране | edit source]

Местното население са християни и мюсюлмани. Населението във Фотиново е смесено. Общият брой на жителите е около 900, от тях 600 са мюсюлмани, а останалите - християни.

Християнство[редактиране | edit source]

Ислям[редактиране | edit source]

По време на комунистическия режим религията има само номинална роля. Свързаните с религията обреди като обрязване на момчетата (сюнет), религиозните погребения, сватби и молитви са забранени.

След 90-те години религиозните обреди са възстановени като техен носител отново остават най-възрастното население. Традиционно децата и жените не посещават джамията. Тя е „запазена зона“ за най-възрастните мъже. По-значими религиозни обреди, номинално възстановени след `90-та година, са: Колене на курбана и раздаването му по време на Рамазан. Раздаване на „фадулки“ — вид обреден хляб. Религиозни погребения Молитва за дъжд по време на суша — децата на селото предвождани от ходжите обикалят землището на селото и четат молитви. В това се открива голям заряд от предислямската молитва за дъжд, известна в други части на България като „Перперуна“ или „Пеперуда“.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Природна забележителност край село Фотиново е крепостта Калето. Крепостта Калето се е издигала на връх Калето в подножието на вр. Санджака, на 300 м западно от местността Горна Крегня и на 3 км от Фотиново не е изолирано крепостно съоръжение, а е част от останалата охранителна система в Родопите. Крепостта заема 5 декара площ във формата на многоъгълник, чиито стени са дебели от 3 м каменна зидария и са високи над 3-4 м, запазени откъм източната им страна преди 70-80 години. Описание за нея има във в. "Септемврийско знаме" бр. 117 от 1983 г., направено от Иван Арабов. Има публикувани материали за нея и в "Известия на БАН" от 1928-1929 г.

Яз. Антонивановци разположен в коритото на р. Въча на 3ч. от Фотиново

Фотинки водопад, който се състои от три пада. Първият с 6-7 м височина, вторият, който е най-висок- 17-18 м, и третият- 5-6 м. В основата на първия пад се е образувал казан с диаметър около 5-6 м, а във втория пад с 4-5 м в диаметър. Общата височина на водопада е около 30 м, разположен на 900 м н.в.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цветкова, Бистра. Турски извори за българската история III. София, Българска академия на науките, 1971. с. 86.