Фотография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фото пренасочва насам. За френското списание вижте Фото (списание).
Първата успешна снимка на Нисефор Ниепс, ок.1826 г.
Boulevard du Temple заснет 1838 г. от Louis Daguerre (1787-1851), Париж
Дагеротипи, наречени "Гранд Фотограф" произведени 1840 и 1841 г. от Шарл Шевалие, (Музей на изкуствата и занаятите, Париж)

Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Фотографията е едновременно теория, техники и методи за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство.

Думата фотография произлиза от гръцките думи φως, фос ("светлина") и γραφις, графис ("писец", "четка") или γραφη, графи, означаващи заедно "рисуване със светлина". Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто снимка.

Съдържание

[редактиране] История

Възникването на фотографията през 19 век се обуславя от два разнородни научни процеса. Първият от тях е с оптическа природа - камера обскура. По това време тя е била в употреба от поне 400 години. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата ѝ като помощно средство при рисуване е била насърчавана. Този ранен фотографски прибор не съхранявал получения образ, той просто проектирал това, което се намирало пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху дадена повърхност и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без обектив. Всъщност самата фраза камера обскура означава буквално "затъмнена стая".

Вторият процес е химически. Стотици години преди изобретяването на фотографията хората знаели, че някои цветове избеляват на слънцето, но всъщност правели малка разлика между топлина, въздух и светлина.

Смята се, че първата успешна фотографска снимка датира от 1826 година и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. За фотографска плака той използвал полирана калаено-оловна плочка (пютър) покрита с нефтен дериват, наречен "юдейска смола", който се втвърдявал под въздействието на светлината. Ниепс поставил плаката в камера обскура и я експонирал 8 часа със силна слънчева светлина.

Този процес обаче се оказал задънена улица и Ниепс започнал да експериментира със сребърни съединения въз основа на откритието на Йохан Хайнрих Шулц от 1724 година, че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината.

Въпреки известни първоначални резерви, на 4 януари 1829 година Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с художника Луи Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочаквано от инсулт, но Дагер продължава да експериментира. Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто с йодни пари преди експониране позволява формиране на латентен образ, който след това се проявява с живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да бъде фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резултатът бил деликатно, сребристо, монохроматично (черно-бяло) и единствено (уникално - без възможност за размножаване) изображение.

През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.

Малко по-рано, от другата страна на Ламанша, английският изобретател Уилям Фокс Талбот вече бил открил друг начин за фиксиране на образа, получен чрез сребърния процес, но го пазел в тайна. След като научил за изобретението на Дагер, Талбот усъвършенствал своята технология, така че да бъде достатъчно бърза и да може да се използва за фотографиране на хора, също като тази на Дагер. Към 1840 година той бил готов с техниката, която сам нарекъл калотипия. Тя се състояла в нанасяне на сребърен хлорид върху хартиен лист с цел получаване на негативен образ като междинен етап. За разлика от дагеротипа, който създавал уникални, еднократни образи, калотипният негатив можел да се използва за създаване на неограничен брой позитивни снимки.

Фокс Талбот патентовал своя процес, което до голяма степен ограничило неговото разпространение. Той прекарал остатъка от живота си в съдебни дела в защита на изобретението си, докато накрая напълно се отказал от фотографията.

По-късно неговият процес бил доусъвършенстван от Джордж Ийстман и днес е в основата на технологията, използвана в познатия на всички химически фотографски филм.

[редактиране] Популяризация

В първите години дагеротипията се оказала по-популярна, тъй като удовлетворявала внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на индустриалната революция. Това търсене, което нямало как да бъде задоволено със средствата на живописта, нито като обем, нито като цена може да се е оказало натиска, необходим за развитието на фотографията.

Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярния фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е бил в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, били крехки и трудни за копиране. Единична снимка, направена във фотографско студио, струвала равностойността на 1000 сегашни (2006 г.) щатски долара. Поради тези причини дагеротипията скоро била изместена от подобни процеси:

Стремежът за усъвършенстване на фотографския процес в посока откриване на евтин начин за правене на голям брой фотографския копия връща изобретателите отново към процеса на Талбот. След серия подобрения през първите 20 години се ражда съвременния фотографски процес.

През 1884 г. Джордж Ийстман от Рочестър, Ню Йорк, изобретява сухия светочуствителен гел, който се нанася върху хартия или филм. Това нововъведение бързо измества другите процеси, тъй като фотографът вече не трябвало да носи със себе си сандъци с фотографски плаки и токсични химикали. През юли 1888 г. първият фотоапарат с марката "Кодак", дело на Джордж Ийстман, излиза на пазара под мотото "Вие натискате бутона, ние вършим останалото". Вече всеки можел да прави снимки и да остави опасните химически процеси на другите. Фотографията навлиза широко на поребителския пазар през 1901 г. с представянето на фотоапарата "Кодак Брауни". Оттогава насам малко се е променило в химическата фотография, въпреки появата на цветната фотография, автоматичния фокус и експонация. От появата през 1925 г. на първия апарат "Лайка" (Leica), използващ 35 мм филм почти нищо не се е променило в технологията на прояване на черно-бели материали.

В момента запечатването на образи в цифров вид се разпространява изключително бързо, тъй като цифровите фотоапарати, наричани още дигитални фотоапарати, освен другите предимства, позволяват и моментален преглед на направената снимка. Резолюцията (разделителната способност) на най-добрите модели надминава тази на 35 милиметровия филм, а тези с по-малка резолюция станаха достъпни за широката публика.

[редактиране] Фотографията в България

Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович. Пионерите фотографи поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България са:

  • Анастас Йованович (1817-1899) е роден във Враца. Останал сирак, заминава при вуйчо си в Белград, където работи в откритата сърбска държавна печатница. Изпратен е да учи в художествената гимназия във Виена. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, а от 1839 година е един от първите във Виена запознат с фотографията дагеротипия и талботипия. През 1854 г. създава първите стереоскопски снимки. Съхранени са около 800 негови снимки.
  • Атанас Стоянов (1822-1880). Фотограф и художник, зограф и гравьор. Син на първия български печатар Никола Карастоянов. Проявява се като добър график, отпечатва щампи, илюстратор и художествен оформител на книги. През 1863 г. усвоява фотографията и е един от най-известните възрожденски фотографи. Негово дело са запазените до днес образи на Васил Левски и Стефан Караджа.
  • Тома Хитров (1840-1906) е роден в Ловеч. Участва в Белградската легия. Помощник войвода в четата на Филип Тотю. Опълченец и участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. Дейността му на фотограф започва в Румъния. За поколенията чрез фотографиите му са съхранени образите на Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Никола Странджата.
  • Георги Данчов (1846-1908) е роден в Чирпан. Фотограф, художник, зограф, литограф. Член е на Чирпанския революционен комитет и близък съратник на Васил Левски. Заточен за революционна дейност в Диарбекир, избягва и участва с руските войски в освободителната Руско-турска война. Установява се в Пловдив и е активен участник в Съединението. Създава литографията "Свободна България" както и литографските портрети на Левски и Ботев, останали и до днес като образец художествено майсторство.
  • Георги Ст. Георгиев (1881-1956). Изтъкнат фотодеятел и теоретик на фотоизкуството. Летец-наблюдател и аерофотограф във войните от началото на ХХ век. Преподавател по аерофотография 1914-1917 г. Член на първото фотографско дружество в България (1897 г.) и основател на българския фотоклуб през 1920 г. Главен инструктор по художествена фотография към ДП "Българска фотография", лектор по въпросите на това изкуство, преподавател в курсове по фотография, автор на трудове и публикации по фотоизкуство.

[редактиране] Композиция

В превод от латински композиция означава съчинение, съставяне, съединение, връзка, т.е. построяване на изображение, установяване на съотношението между отделните му части, които образуват в крайна сметка едно цяло - завършено и истинско по обща геометрия на кадъра, по линейно, светлинно и тонално построяване на фото-изображението. Понятието композиция се отнася за целия изобразителен строеж на снимката, като отчита смисловото натоварване, разположението на фигурите и предметите върху повърхността на картината, посоката на изобразеното движение в кадъра, ходът и ритъма на основните линии на рисунъка, разпределението на светлинните петна, перспективата на фото изображението.

Композицията на кадъра зависи от:

[редактиране] Смислов център

Разглеждайки една снимка, ние забелязваме, че тя е съставена от много най-различни елементи - хора, предмети от заобикалящата ги среда, светли места, тъмни пространства, едни са на фокус, други са разфокусирани. Майсторството във фотографията е така да организираме пространството на кадъра, че успеем да влезем в диалог със зрителите и да им внушим своята идея.

  • Уедряване. При този подход представяме изображението на сюжетно важния елемент в уедрен мащаб. В този случай се фотографира от близко разстояние, а рамката на кадъра очертава сравнително малко пространство
  • Поставяне на главния обект в кадъра на преден план. Този похват се различава от казаното в предишната точка. Рамката на кадъра може да обхваща и широки пространства - снимката да бъде в общ план, а само главният обект да бъде близко до фотоапарата и да се изобразява в кадъра едро върху фона на широките простори на пейзажа, общият вид на интериора и т.н.
  • Тонално различие между обекта и фона. Контрастът на тоновете подпомага изявяването на главния обект на изображението: светлият обект отчетливо се очертава върху тъмния фон, също както и тъмният обект върху светъл фон или жълтият обект на син фон и червеният обект на зелен фон.
  • Светлинен акцент. При него най-високите яркости се образуват върху главния елемент на композицията. Може да се постигне в студио, като насочим най-силния светлинен сноп върху главния елемент или при естествени услови, като поставим важния елемент да се огрява от лъчите на слънцето на тъмен фон.
  • Фокусиране върху главния обект и загуба на рязкост във фона и второстепенните по значение елементи на композицията.
  • Създаване на контрастен тонален рисунък на главното и мека градация на второстепенните елементи на фона.

[редактиране] Фотографски термини и пособия

[редактиране] Фотографски уреди

[редактиране] Други технически термини

[редактиране] Фотографски техники

[редактиране] Видове фотография

[редактиране] Фотографски стилове

[редактиране] По обектно присъствие

[редактиране] По технологичност

[редактиране] По реализация

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Библиография

  • Кемилев, Асен, Изкуството да фотографираме. С., Наука и изкуство, 1962.
  • Боев, Петър, Разговор за фотографията. С., Отечество, 1990.
  • Ролан Барт. Camera Lucida. Записка за фотографията. С., Агата-А, 2001.
  • Павел Милков. Към въпроса за композицията на фотоизображението. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005.
  • Петер Гаймер. Теории на фотографията. С., Изток-Запад, 2011.
  • Джон Истърби. Как да подобрим фотографските си умения. С., Книгомания, 2012.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Photography“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Фотография
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Категория:Фотография.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F&oldid=4613212“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици