Фракция Червена армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фракция Червена армия
Rote Armee Fraktion
Ръководител Андреас Баадер, Улрике Майнхоф, Гудрун Енслин, Хорст Малер, Ян-Карл Распе
Основана 1968
Разформирована 1998
Идеология Марксизъм, Новите леви
Сайт RAFinfo
Емблемата на РАФ

Фракция Червена армия - съкратено РАФ (на немски: Rote Armee Fraktion - RAF) е германска ляворадикална екстремистка организация, съществуваща от 1968 г. до 1998 г. и действаща във ФРГ и Западен Берлин, отговорна за убийствата на 34 души и обирите на 31 банки. Ранените цивилни са 230.

Организацията е основана през 1968 г. от Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Хорст Малер, Улрике Майнхоф, Ирмгард Мьолер и др. и назована в чест на революционните армии на СССР, Китай и Куба. Организирана е по образец на южноамериканските партизански групи като Тупамарос (Уругвай). Участниците ѝ разглеждат дейността си като градска партизанска война против държавния апарат и буржоазната класа.

През 1998 г. „Фракция Червена армия“ официално заявява за саморазпускането си.

История[редактиране | edit source]

Възникване[редактиране | edit source]

През 1960-те години във ФРГ и Западен Берлин израства следвоенно младежко поколение, което по нов начин формулира въпроси за морала и етиката на действията на родителите си по време на Втората световна война и правомерността на държавността на ФРГ в тази форма, в която съществува към този момент. Войната във Виетнам допълнително засилва неприязненото отношение на някои слоеве на немското население към САЩ. В големите университетски градове на Западна Европа се провеждат антиамерикански студентски демонстрации. На територията на ФРГ възниква външнопарламентарна опозиция и е основан Социалистическия съюз на немските студенти, който подклажда мирни протести.

По собственото си определение, РАФ е революционния авангард на тази опозиция към държавната власт и е призвана да осъществи световна революция. Като свои задачи групата дефинира воденето на въоръжена борба с американския империализъм, в това число и в Западна Европа. От поколенията на РАФ, само първото се ползва с известна поддръжка от населението, чиито първоначални симпатии се изразяват в акции на солидарност и организиране на система от полулегална поддръжка за снабдяване. За популярността на идеите на РАФ може да се спомене и факта, че съдебните защитници на по-късно арестувани членове на РАФ от първото поколение са известни по това време немски юристи.

Майнхоф е известна лидерка на студентското движение от 1968 г. На 14 май 1970 г. тя и нейни съмишленици успяват да помогнат на арестувания Андреас Баадер да избяга от полицейската охрана, този акт се счита за осоваването на РАФ. Майнхоф създава манифест на РАФ под името „Концепция на градското партизанство“.

Дейност[редактиране | edit source]

Основни фигури от първото поколение на фракцията са журналистката Улрике Майнхоф, Андреас Баадер и Гудрун Енслин. Отношението на фракцията към силите на реда е оповестена от Майнхоф: „Полицаите са един проблем и ние казваме, че ченгетата са свине, ние смятаме, че човекът в униформа е мръсник и той не е човек, затова трябва да му се противопоставим. Това значи, че не е нужно да водим разговори с него и изобщо е губене на време да се говори с тези хора и, разбира се, че може да се стреля.“

Журналистката Улрике Майнхоф, снимка от 1964 г.

Фракцията се разраства и до юли 1970 г. наброява 30 души. Само през 1970 г. в Западен Берлин са осъществени близо 80 палежа и взривове. През 1971 г. фракцията осъществява 555 акции и започва антиполицейски терор.

През 1972 г. полицията залавя основателите на РАФ. През 1974 г. те са осъдени.

От октомври 1974 г. до 1977 г. фракцията извършва убийства и похищения на видни бизнесмени и политици. През есента на 1977 г., по време на така наречената „Немска есен“, представители на второто поколение на фракцията похищават Ханс-Мартин Шлайер - председател на Асоциацията на работодателите в Германия и изисква размяната му срещу арестувани членове на РАФ, между които са Енслин и Баадер. В същото време, друг отряд на групата отвлича самолета на авиокомпания Луфтханза „Ландсхут“, който каца в Могадишу. Исканията не са изпълнени и самолетът бива успешно щурмуван от специални части. Енслин, Баадер и Ян-Карл Распе се самоубиват в затвора, а заложникът, Ханс-Мартин Шлайер, бива екзекутиран.

През 80-те и 90-те години на XX век фракцията напада бази на ВВС и убива шефа на Дойче Банк Алфред Херхаузен.

През 1998 г. РАФ се саморазпуска.

Източници[редактиране | edit source]