Франко Алфано
|
||||||||||
Франко Алфано (на италиански: Franco Alfano) е италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини. Довършва операта „Турандот“ на Пучини през 1926 година. Има значителен успех със собствените си произведения.
Биография [редактиране]
Роден е в Посилибо, близо до Неапол. До днешни дни, музикалните историци обикновено посочват неправилно година на раждане на Алфано - 1896 г. Алфано се учи да свири на пиано индивидуално при Алесандро Лонго (1864-1946) и на хармония и композиция съответно при Камило де Нардис (1856-1951) и Паоло Серао (1830-1907) в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол. По-късно, след като завършва, следва отново композиция при Ханс Сит (1850-1922) и Саломон Ядасон (1831-1902) в Лайпциг. Докато работи там среща своя идол Едвард Григ и написва множество произведения за пиано и оркестър. Той завършва своята първа опера „Миранда“ („Miranda“) през 1896 г., която все още е неиздадена. Критиката определя като най-успешни негови произведения оперите:
- „Risurrezione“ (в превод на български: „Възкресение“), 1904 г. и базирана на Толстой. По-късно е пята от Магда Оливеро.
- „Cyrano de Bergerac“ („Сирано дьо Бержерак“) по известната пиеса на Едмонд Ростанд и преведена на френски от Хенри Гейн. Италианската премиера се състои в Рим през януари 1936 г., а френската версия е показана в Париж четири месеца по-късно.
- „La leggenda di Sakùntala“ от 1921 г., която е представена обновена през 1952 г. като „Sakùntala“.
От 1918 г. Алфано е директор на консерваторията в Болоня и ръководи консерваторията в Торино от 1923 г. Умира в Сан Ремо. Дженифър Алфано е негова внучка.
Избрани произведения [редактиране]
- 1896 — „Миранда“ (опера)
- 1898 — „La Fonte di Enschir“ (опера)
- 1899 — „Four Romanian Dances“ (за пиано)
- 1901 — „Наполи“ (балет)
- 1901 — „Лоренца“ (балет)
- 1904 — „Възкресение“ (опера)
- 1910 — „Първа симфония“
- 1921 — „La Leggenda di Sakùntala“ (опера)
- 1923 — „Соната“ (за цигулка и пиано)
- 1925 — „Соната“ (за чело и пиано)
- 1930 — „Последният владетел“ (опера)
- 1933 — „Везувио“ (балет)
- 1933 — „Втора симфония“
- 1936 — „Квинтет“ (за пиано и струнни инструменти)
- 1936 — „Сирано дьо Бержерак“ (опера)
- 1941 — „Дон Жуан де Манара“ (опера)
- 1949 — „Доктор Антонио“ (опера)
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) Дискография на Франко Алфано
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Franco Alfano“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
