от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франко Алфано (на италиански: Franco Alfano) е италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини. Довършва операта „Турандот“ на Пучини през 1926 година. Има значителен успех със собствените си произведения.
Роден е в Посилибо, близо до Неапол. До днешни дни, музикалните историци обикновено посочват неправилно година на раждане на Алфано - 1896 год. Алфано се учи да свири на пиано индивидуално при Алесандро Лонго (1864-1946) и на хармония и композиция съответно при Камило де Нардис (1856-1951) и Паоло Серао (1830-1907) в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол. По-късно, след като завършва, следва отново композиция при Ханс Сит (1850-1922) и Саломон Ядасон (1831-1902) в Лайпциг. Докато работи там среща своя идол Едвард Григ и написва множество произведения за пиано и оркестър. Той завършва своята първа опера Миранда (Miranda) през 1896 год., която все още е неиздадена. За най-успешните му произведения, критиката определя оперите:
- „Risurrezione“ (в превод на български: „Въскресение“), 1904 год. и базирана на Толстой. По-късно е пята от Магда Оливеро.
- „Cyrano de Bergerac“, след известната игра на Едмонд Ростанд и преведена на френски от Хенри Гейн. Италианската премиера се състои в Рим през януари 1936 год., а френската версия е показана в Париж четири месеца по-късно.
- „La leggenda di Sakùntala“ от 1921 год., която е представена обновена през 1952 год. като „Sakùntala“.
От 1918 год. Алфано е директор на консерваторията в Болоня и ръководи консерваторията в Торино от 1923 год. Умира в Сан Ремо. Дженифър Алфано е неговата велика внучка.
[редактиране] Избрани произведения
- 1896 — „Миранда“ (опера)
- 1898 — „La Fonte di Enschir“ (опера)
- 1899 — „Four Romanian Dances“ (за пиано)
- 1901 — „Наполи“ (балет)
- 1901 — „Лоренца“ (балет)
- 1904 — „Въскресение“ (опера)
- 1910 — „Първа симфония“
- 1921 — „La Leggenda di Sakùntala“ (опера)
- 1923 — „Соната“ (за цигулка и пиано)
- 1925 — „Соната“ (за чело и пиано)
- 1930 — „Последният владетел“ (опера)
- 1933 — „Везувио“ (балет)
- 1933 — „Втора симфония“
- 1936 — „Квинтет“ (за пиано и струнни инструменти)
- 1936 — „Cyrano de Bergerac“ (опера)
- 1941 — „Дон Жуан де Манара“ (опера)
- 1949 — „Доктор Антонио“ (опера)
