Франсиско Антонио Маурейе
| Франсиско Антонио Маурейе Francisco Antonio Mourelle de la Rúa | |
| испански офицер и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Кадис, Испания |
| Погребан | Испания |
| Националност |  Испания |
| Франсиско Антонио Маурейе в Общомедия | |
Франсиско Антонио Маурейе де ла Руа (на испански: Francisco Antonio Mourelle de la Rúa) е испански военноморски офицер, изследовател на Тихия океан.
Ранни години (1750 -1775)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 юли 1750 година в Сан Адриан де Корме близо до град Ла Коруня, Испания. Служи в испанския флот и до командироването му през 1774 г. в пристанището Сан Блас на тихоокеанското крайбрежие на Мексико плава до Гвиана, Тринидад и Антилските о-ви.
Експедиционна дейност (1775 – 1793)[редактиране | редактиране на кода]
През 1775 г. участва като щурман в експедицията ръководена от Хуан Франсиско де ла Бодега и Куадра и Бруно де Есета. След завръщането си щурманския дневник на Маурейе де ла Руа е откраднат и тайно предаден в Лондон, където го превеждат и издават. По време на третата си околосветска експедиция Джеймс Кук ползва информацията от този дневник при плаването си покрай северозападните брегове на Северна Америка.
През 1779 г. отново плава като щурман в нова испанска експедиция към северозападните брегове на Северна Америка.
През 1780 г. Маурейе получава заповед срочно да достави секретни материали от Филипините в Мексико. На кораба „Принцеса“ той потегля от Манила на изток, но поради силните ветрове не му се отдава възможност да достигне до Мексико по т.нар. „Път Урданета“ и той решава да достигне до Акапулко по южен път. Следвайки покрай северните брегове на Нова Гвинея, през месец януари 1781 г. в о-вите Сейнт Матиас (северно от Нова Гвинея), Маурейе открива вторично след Уилям Дампир островите Емирау и Мусау и самостоятелно остров Тенч (). През февруари 1781 г. в архипелага Тонга вторично след Абел Тасман открива групата о-ви Вавау (), в т.ч. островите Вавау (), Току () и Фонуалеи (). През април 1781 г. в архипелага Елис (Тувалу) Маурейе вторично открива остров Нануманга () и атола Нанумеа ().
През г. 1792 Маурейе де ла Руа трябва да участва в плаването на Алесандро Маласпина с кораба „Мексикан“, но в последния момент корабът е поверен на друг капитан и през 1793 г. се връща в Испания.
Следващи години (1793 – 1820)[редактиране | редактиране на кода]
През 1799 г. му е присъдено звание капитан на фрегата, през 1806 – капитан на кораб, а през 1811 – комодор. През 1818 е назначен за командващ ескадрата, която трябва да потуши въстанието в Аржентина, но от помощта му не става нужда.
Умира на 24 май 1820 година в Кадис, Испания, на 69-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- връх Маурейе (, 594 м), на остров Маурейе, в провинция Британска Колумбия, Канада;
- остров Маурейе () в провинция Британска Колумбия, Канада, между остров Ванкувър и континента.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 191.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francisco Antonio Mourelle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |