Франсис Тустин
| Франсис Тустин | |
| Родена | 15 октомври 1913 г. Великобритания |
|---|---|
| Починала: | 11 ноември 1994 г. (на 81 г.) Великобритания |
| Професия | психолог |
Франсис Тустин (на английски: Frances Tustin) е психотерапевт известен с работата си с деца с аутизъм през 50-те години. Тя става учител и започва да учи психоанализа през 1943 г. в Лондонския университет.[1].
След Втората световна война през 1950 г. тя започва да се обучава като психотерапевт в Тавистоукската клиника, която е управлявана от пионера в областта на детското развитие Джон Боулби. Тустин работи в Центъра Джеймс Джаксън Пътнам, който лекува аутистични деца чрез това, на което днес се гледа като на поведенческа терапия и започва интензивно изучаване, изследване и писане за аутизма. Нейните писания се явяват и едни от най-ранните на тази тема.[1].
Тя се завръща в Лондон и публикува първата си книга през 1972 г. известна като "Аутизъм и детски психози". Тя е последвана от редица други книги и статии в журнали, преведени на различни езици. Тустин продължава да твори до самата си смърт на 81 г. през 1994 г. [1].
Нейният принос към развитието на психоанализата е признат през 1984 г. от Британското психоаналитично общество, когато е наградена със статуса Почетно присъединен член[1].
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г Frances Tustin
Външни препратки [редактиране]
- [1] - The Francis Tustin Trust, featuring the history of Frances Tustin and her life's work
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
