Франсис Уайлд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уайлд.

Франсис Уайлд

Франсис Джон Робърт Уайлд (на английски Francis John Robert Wild) (10 април 1873 - 19 август 1939) английски антарктически изследовател.

Роден в Скелтън, Северен Йоркшир. През 1889 постъпва като обикновен моряк в търговския флот, а през 1900 се прехвърля във военноморския флот.

През 1901-1904 участва като доброволец в националната британска експедиция на Робърт Скот в Антарктида, като е зачислен в западния отряд ръководен от Алберт Армитидж.

Отново като доброволец през 1907-1909 участва в британската антарктическа експедиция на Ърнест Шакълтън, като е един от четиримата спътници на Шакълтън при опита му за достигане на Южния полюс през 1908-1909, като достигат до 88°23' ю.ш.

Две години по-късно, през 1911 се присъединява към австралийската антарктическа експедиция (1911-1914) на Дъглас Моусън на кораба "Аврора". Отделно от Моусън, на 21 февруари 1912, на брега открит от експедицията и назован Земя Кралица Мери (88º - 100º и.д.), създава временна база на Южната полярна окръжност и 94º 25' и.д., където остават да зимуват осем човека, начело с Уайлд. По време на плаването на кораба към базата, на 8 февруари 1912 вторично е открит огромния (32 хил.км2) шелфов ледник Шакълтън, а морето западно от него е наименувано море Дейвис. Групата си оборудва дом и започва да се готви за изследванията през следващия летен сезон, като започват да се провеждат регулярни метеорологични и геомагнитни наблюдения. На 13 март 1912 шест човека се отправя на юг във вътрешността на континента за оборудване на складове и след като си свършват работата на 5 април се завръщат в базата. В края на зимата (август) е организиран нов поход, този път на изток, за оборудване на нови складове, като са открити островите Масон и Хендерсън.

На 30 октомври 1912 на изток тръгва първата група начело с Уайлд, която открива п-ов Мелба (98º 10` и.д.), ледника Скот (100º и.д.) и ледника Денман и на 6 януари 1913 се връща в базата. Втората група в състав от трима човека на 7 ноември 1912 поема на запад и открива ледника Хелън, Дригалски (21 ноември, 65°45′ ю. ш. 92°29′ и. д. / 65.75° ю. ш. 92.483333° и. д.), о-вите Хасуел и на 26 декември достигат до планината Гаус, от където тръгват обратно и се завръщат в базата на 21 януари 1913. По този начин двете групи успяват за няколко месеца да заснемат и картират участък от антарктическото крайбрежие с дължина около 200 км. На 23 февруари 1913 "аврора" пристига в базата и прибира групата на Уайлд.


През 1914-1916 отново участва в антарктическа експедиция ръководена от Ърнест Шакълтън. След като, корабът на който пътуват е смачкан от ледовете на 21 ноември 1915 полярниците, къде пеша, къде на лодки на 15 април 1916 достигат до остров Елефант. От там на 24 април 1916 Шакълтън извършва безпримерен подвиг като успява с пет спътника за 14 дни да измине с лодка 800 мили до най-близкия населен пункт на остров Южна Джорджия за да доведе помощ. Останалите на остров Елефант 22 човека начело с Уайлд започват да чакат помощта, като се прехранват с лов на тюлени и морски слонове. Едва на 25 август 1916 след три неуспешни опита Шакълтън с чилийски кораб успява да се добере до острова и прибира оставените там 22 човека след четиримесечно чакане.

След завръщането си от Антарктида през 1916 се включва активно в Първата световна война като командва военен кораб.

През 1918-1919 извършва зимуване на Шпицберген, а от 1919 до 1921 пребивава в Южна Африка, където закупува селскостопанска ферма.

През 1921-1922 участва в последната експедиция на Ърнест Шакълтън в Антарктика и след неговата смърт на 5 януари 1922 поема командването на експедицията като провежда геоложки изследвания на Южните Сандвичеви о-ви и океанографски в море Уедъл.

За приноса си по откриването и изследването на Антарктика Уайлд е удостоен с множество награди, между които са медал от Британското Кралско географско дружество, а през 1923 е обявен за почетен гражданин на Лондон.

През 1922 Уайлд се завръща в своята ферма в Южна Африка и се отдава на селскостопанска дейност. Умира в Йоханесбург на 19 август 1939.

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frank Wild“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.