Франсис Фукуяма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсис Фукуяма
американски философ (неоконсерватор[1])
Франсис Фукуяма 
Роден: 27 октомври 1952
Чикаго, САЩ

Франсис Фукуяма (на английски: Francis Fukuyama) е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход.

Йошихиро Франсис Фукуяма (роден на 27-ми Октомври 1952) е американски политолог , политически икономист и автор. Фукуяма е най-известен с книгата си "Краят на историята и последният човек" (1992), който твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния пазар на капитализма на Запад и начина на живот може да е сигнал за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и да стане окончателна форма на човешко управление. Въпреки това, неговата последна книга: Социалните добродетели и създаване на възход (1995 г.) промяна на позицията му по-рано да се признае, че културата не може да бъде чисто отделени от икономиката. Фукуяма също е свързано с възхода на неоконсервативното движение, от което след това той се дистанцира. Фукуяма е старши изследовател в Центъра на демокрацията, развитието и върховенството на закона в Станфордския университет от юли 2010 година. Преди това той е работил като професор и директор на Международната програма за развитие на на училище за напреднали международни изследвания на Университет „Джонс Хопкинс“.В своята книга Фукуяма защитава тезата, че либералната демокрация е "крайна точка видеологическата еволюция на човечеството "," финална форма на човешко управление ", лишена от фундаментални вътрешни противоречия, които биха довели доразпадането й.Според него идеалът за либералната демокрация не подлежи наусъвършенстване.Тя се основава на родствените принципи на свобода и равенство, от непълното осъществяване на които следват и нейните проблеми.Срещу оптимистично-еволюционния сценарии на Фукуяма са отправени четири основни критики:

  1. Исляма като препятствие пред демокрацията.
  2. Проблема за демокрацията на международно равнище.
  3. Автономността на политиката.
  4. Непредвидените последници от технологията.

Франсис израства в Манхатън като единствено дете, имал е мал контакт с японската култура, и не e изучвал японски. Фукуяма е важна фигура в възхода на неоконсерватизма , въпреки че делато му излезе година след Ървинг Кристъл в 1972 книга със която кристализира неоконсерватизма. Фукуяма е бил активен в "Проект за новия американски век" , започващ през 1997 г., и като член на организацията в 1998 изпраща писмо до президент Бил Клинтън и дава подкрепа на иракски бунтове в свалянето на тогавашния президент на Ирак , Саддам Хюсеин . Той също е сред Четиридесетте сътрудници подписалите писмото което изпраща Уилям Кристъл на 20 септември 2001 до президента Джордж У. Буш след атаките на 11 Септември 2001 , в което има предложение САЩ не само да "улови или убие Осама бин Ладен ", но също така и направят " решителни усилия за премахване на Саддам Хюсеин от власт в Ирак ". Фукуяма подкрепи Барак Обама в президентските избори в САЩ 2008.

Образование[редактиране | edit source]

Получава бакалавърска степен по „Антикознание“ (класическа филология и странознание) в Университета „Корнел“, гр. Итака, щата Ню Йорк, където изучава политическа философия. Защитава докторска степен по политология в Харвардския университет, гр. Кеймбридж, щата Масачузетс.Той завършва класически езици в университета Корнуел и става доктор по политически науки в Харвард.От 1979 до 1980г. e член на департамента по политически науки на Биография инфокорпорация RAND,после пак от 1983 до 1989г. е член на Екипа по планиране на политиката към Държавния департамент на САЩ. Той получава докторската си степен по политически науки в Харвард за неговата теза на съветските заплахи за намеса в Близкия Изток.През 1979 г. той се присъединява към световната политика организацията "мозъчен тръс" -Корпорация Рэнд.

Кариера[редактиране | edit source]

Работи последователно като преподавател и научен сътрудник в следните висши училища:

Присъединява се към тинк-танка за световна политика RAND Corporation през 1979 г.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „The End of History and the Last Man“ (1992; „Краят на историята и последният човек“ ISBN 978-954-769-117-9)
  • „Trust: The Social Virtues and the Creation of Prosperity“ (1995)
  • „The Great Disruption: Human Nature and the Reconstitution of Social Order“ (1999; „Големият разлом“ ISBN 978-954-8440-45-5)
  • „Our Posthuman Future: Consequences of the Biotechnology Revolution“ (2002; „Нашето постчовешко бъдеще“ ISBN 978-954-769-037-0)
  • „State-Building: Governance and World Order in the 21st Century“ (2004; „Строежът на държавата“ ISBN 978-954-769-075-2)
  • „America at the Crossroads: Democracy, Power, and the Neoconservative Legacy“ (2006)

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.economist.com/news/essays/21596796-democracy-was-most-successful-political-idea-20th-century-why-has-it-run-trouble-and-what-can-be-do?fsrc=scn/fb/wl/pe/es/whatsgonewrongwithdemocracy