Франсоаз Мале-Жорис

Франсоаз Лилар
	Франсоаз Лилар
	Франсоаз Лилар, 1988 г.
Псевдоним	Франсоаз Мале-Жорис
Родена	6 юли 1930 г. Антверпен, Белгия
Починала	13 август 2016 г. (86 г.) Бри сюр Марн, Франция
Професия	писател, сценарист, текстописец
Националност	Белгия; Франция
Активен период	1946 – 2007
Жанр	драма, любовен роман, исторически роман, проза, лирика, документалистика
Награди	„Фемина” (1958)
Съпруг	Робърт Амаду; Ален Джоксе; Жак Делфау
Деца	Даниел Амаду; Полин Делфау, Винсент, Алберте
Уебсайт	Страница в IMDb
	Франсоаз Лилар в Общомедия

Франсоаз Лилар (на френски: Françoise Lilar) е белгийска сценаристка, текстописец и писателка на произведения в жанра драма, проза, любовен роман, исторически роман и документалистика. Пише под псевдонима Франсоаз Мале-Жорис (на френски: Françoise Mallet-Joris).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Франсоаз Южени Жюлиен Лилар е родена на 6 юли 1930 г. в Антверпен, Белгия. Дъщеря е на писателката Сузана Лилар и белгийския министър на правосъдието и държавен министър Алберт Лилар. Има една сестра.

След завършване на средното си образование прекарва две години в САЩ, преди да замине за Париж, където следва в Сорбоната.

Първият ѝ роман „Le rempart des Béguines“ (Бастионът на Бегин) е издаден през 1951 г. В него засяга темите за социалната класа и лесбийството в град подобен на Антверпен, представени в любовна афера между момиче и любовницата на баща ѝ. Романът печели одобрението на критиката, а през 1972 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Анисе Алвина и Никол Курсел. Продължението на темата прави с романа си „La chambre rouge“ (Червената стая) от 1955 г., който също е екранизиран през 1972 г. с участието на Шарън Гърни и Морис Роне.

През 1956 г. получава Наградата на книжарите за книгата „Лъжите“, история за борбата между умиращ бизнесмен и неговата незаконна дъщеря, която остава вярна на майка си. През 1958 г. е удостоена с наградата „Фемина“ за романа „Небесната империя“.

Обръща се към историческия роман с „Les Personnages“ (Героите) от 1960 г., за интригите на кардинал дьо Ришельо по отношение на любовния живот на крал Луи XIII, и с биографията на любовницата на краля, Мария Манчини, за която е удостоена с наградата на Монако.

В периода 1970 – 1981 г. е текстописец и спътничка на певицата Мари-Пол Бел, с която има любовна връзка.

В периода 1969 – 1971 г. е член на комитета на награда „Фемина“, а в периода 1971 – 2011 г. е член на журито на Академия „Гонкур“, която определя едноименната литературна награда. От 1993 г. до смъртта си е член на Кралската академия за френски език и литература на Белгия.

Живее в Париж и Брюксел. През последните си години писателката живее в Белгия, но в началото на 2016 г. се върща във Франция заради влошеното си здраве.

Франсоаз Лилар умира на 13 август 2016 г. в предградието Бри сюр Марн, Франция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Le rempart des Béguines (1951)
La chambre rouge (1955)
Les Mensonges (1957) – награда на книжарите
L’Empire Céleste (1958) – награда „Фемина“
Les Personnages (1961)
Les signes et les prodiges (1966)
La Maison de papier (1970)
Книжната къща, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), прев. Пенка Пройкова
Le jeu du souterrain (1973)
Allegra (1976)
Алегра, изд.: ОФ, София (1982), прев. Райна Стефанова
Dickie-Roi (1980)
Дики царят, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Петя Добрева
Un chagrin d'amour et d'ailleurs (1981)
Любовна мъка и още нещо, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Тодор Дънков
Le Clin d’oeil de l’Ange (1983)
Le rire de Laura (1985)
Adriana Sposa (1990)
Divine (1991)
Les Larmes (1993)
La maison dont le chien est fou (1997)
Sept Démons dans la ville (1999)
La double confidence (2000)
Ni vous sans moi, ni moi sans vous… (2007)
Нито вие без мен, нито аз без вас, изд. „Делакорт“ (2011), прев. Златко Стайков

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Cordélia (1958) – разкази
Trois âges de la nuit (1968) – разкази

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Poème du dimanche (1946)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Lettre à moi-même (1963) – мемоари и автобиография
Marie Mancini, Le premier amour de Louis XIV (1965) – биография на Мария Манчини, награда „Монако“
Jeanne Guyon (1978) – биография на френската католическа мистичка от 18 век