Франсоа Фийон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа Фийон
Франсоа Фийон

Министър-председател на Франция

Мандат
17 май 2007 – 10 май 2012
Президент Никола Саркози
Предшестван от Доминик дьо Вилпен
Последван от Жан-Марк Еро

Роден 4 март 1954 г. (1954-03-04) (60 г.)
Льо Ман, Франция
Назначен от Никола Саркози
Полит. партия Съюз за народно движение
Съпруга Пенелопе Кларк

Франсоа Фийон (на френски: François Fillon) е френски политик от партията Съюз за народно движение. Той е министър-председател на Франция през 2007-2012, при управлението на президента Никола Саркози.

Биография[редактиране | edit source]

Започва да следва философия в Университета на Льо Ман. През 1976, завършва магистратура по обществено право в Университета Рене Декарт

През 1980 г. се жени за Пенелопе Кларк, която е от уелски произход. Има пет деца.

След победата на Жак Ширак на изборите през 2002 г. става министър на социалната политика в правителството на Жан-Пиер Рафарен (2002-2005 г.). Провежда мащабна пенсионна реформа, наречена още „закона Фийон“, която довежда докрай въпреки протестите срещу нея.

Назначен за министър на образованието през 2004 г., Фийон извършва друга реформа, засягаща матурите, която предизвиква големи демонстрации и протести на учениците от средните училища през лятото на 2005 година. Много училища са блокирани. Това го принуждава да изостави реформата отчасти.

След френското „не“ на референдума за Европейска конституция и оставката на Жан-Пиер Рафарен, Фийон остава извън новосформираното правителство на Доминик дьо Вилпен.

На другия ден, той заявява пред „Монд“, че „от президентството на Ширак ще се запомнят само моите реформи“, обявявайки, че е принуден да се заеме с президентската кампания на Никола Саркози.

Франсоа Фийон често е изразявал желанието си за реформи и необходимостта от твърдост. Определя се като „социален голист“. Известно негово изказване от предизборната кампания е „Франция може да понесе истината“.

През ноември 2012 година Фийон се кандидатира за председател на Съюза за народно движение и губи с малка разлика от Жан-Франсоа Копе, като и двете страни се обвиняват взаимно във фалшификации. В резултат на възникналия конфликт привържениците на Фийон в парламента се отделят в самостоятелна парламентарна група.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „François Fillon“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.