Франс Саммут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франс Саммут
малтийски романист, есеист, автор на разкази, преводач
Франс Саммут, 2010 г.
Франс Саммут, 2010 г.

Роден
Починал
4 май 2011 г. (65 г.)
Малта

Националност Малта
Работилписател
Семейство
СъпругаКатерин Какия
ДецаМарк А. Саммут, Жан-Пиер

Уебсайтwww.franssammut.info
Франс Саммут в Общомедия
Саммут в края на 60-те – началото на 70-те години
Франс Саммут в края на 70-те
Награда на правителството на Малта от 1991 г. за романа Paceville
Награда на правителството на Малта от 1995 г. за романа Il-Ħolma Maltija
„Федра“, 1978 г.

Франс Саммут[1] е малтийски романист, есеист[2], автор на разкази, преводач. Баща е на писателя Марк А. Саммут.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Зебудж, Малта[1]. Учи в началното училище в Зебудж, училище „Сейнт Алойзиус“ (св. Луи IX) в Биркиркара, педагогическия колеж „Сейнт Майкълс“, Малтийския университет (бакалавър по богословие, магистър по педагогика), университета Перуджа (диплома за преподаване на италиански като чужд език).

Получава признание още като ученик в началото на 1960-те г. на състезание, организирано от „Għaqda Kittieba Żgħażagħ“, със свои разкази: „L-Istqarrija“ печели 1во място и още 2 други разказа печелят 2ро и 4то място. В края на 1960-те основава „Съживление на литературното движение“. По-късно работи като секретар на Малтийската езикова академия.

Избран е за член на Световната наполеонова общност през 2010 г.[3]

Приключва кариерата си в образованието като директор на училище. Съветник е на малтийския премиер по въпросите на културата от 1996 до 1998 г. Сключва брак с Катерин Какия, има 2 сина – Марк-Антоний и Жан-Пиер.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Публикува много книги, в това число бестселърите:

  • Il-Gaġġa („Клетката“), по която е направен филмът Gaġġa на Марио Филип Ацопарди от 1971 г.[4];
  • Samuraj („Самурай“), спечелила наградата Rothmans;
  • Paceville („Пачевил“), спечелила националния медал за литература[1] Paceville, which won the Government's Literary Medal.[1];
  • Il-Ħolma Maltija („Малтийската мечта“), за която литературният критик Норберт Еллул-Винченти пише: "не съществува нещо от такъв мащаб в малтийската литература”[5], бившият премиер и драматург Алфред Сант я смята за „шедовъра“ на Саммут[6], британската писателка и поетеса Марджори Бултън я нарича „колосално произведение“[7]

Саммут също така публикува сборници от кратки разкази: Labirint („Лабиринт“), Newbiet („Сезони“), Ħrejjef Żminijietna („Съвременни разкази“).

Белетристиката му включва също произведения като Ir-Rivoluzzjoni Franċiża: il-Ġrajja u t-Tifsira („Френската революция: история и значение“), Bonaparti f'Malta („Бонапарт в Малта“), чийто превод Bonaparte à Malte на френски език е издаден през 2008 г., и On The Da Vinci Code (2006), двуезичен (на английски и малтийски) коментар на международния бестселър.

Той също редактира Lexicon на Микел Антон Вассалли. Вассалли (род. 1829 г.) е считан за баща на малтийския език. През 2006 г. преводът на Саммут на Motti, Aforismi e Proverbii Maltesi на Вассалли е публикуван като Għajdun il-Għaqal, Kliem il-Għerf u Qwiel Maltin. През 2007 г. неговата книга Il-Ħolma Maltija в превод (като La Malta Revo) представя Малта в колекцията от класически литературни произведения на есперанто, издадена от Mondial Books of New York. През 2008 г. неговата Il-Gaġġa е издадена за 5-ти път.

През 2009 г. Саммут представя революционна реинтерпретация на поемата на Пиетру Кашаро Xidew il-qada (позната също като Il Cantilena), най-стария съществуващ писмен документ на малтийски език[8].

Саммут превежда и важни театрални произведения: Phedre („Федра“) на Расин (1978) и „На дне“ („На дъното“) на Максим Горки, представени на сцената на театър „Маноел“ под ръководството на поета Марио Ацопарди[9].

Бившият ректор на Малтийския университет професор по философия и изтъкнат малтийски интелектуалец Питър Серачино Инглотт казва:

Геният на Саммут е в способността му на Волтеров шут да трансформира исторически герой във вид сатиричен носител на иронично импозантна маска. Читателят е каран да се наслаждава на лицевата страна на героите, която обикновено се възприема с неотслабваща тържественост. Човек се усмихва сякаш е съучастник в техните съмнения, прегрешения и предателства. Стилистичното превключване от исторически разказ към белетристика е вероятно най-голямото предизвикателство, с което всеки тип преводач се сблъсква[10].

Последни думи[редактиране | редактиране на кода]

Последните думи на Франс Саммут са: „Със съпругата ми трябваше да посетим Ерусалим, но както изглежда, планът се променя. Сега отивам в небесния Ерусалим"[11].

Реакцията на Серачино Инглотт на тези думи е: „Тогава осъзнах, че понякога сълзите и смехът са взаимнозаменяеми"[10].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Attard, Elaine. Frans Sammut passes away // The Malta Independent, 5 май 2011 г. Архивиран от оригинала на 2012-01-12. Посетен на 5 май 2011 г.
  2. Le Petit Futé, 9th Ed, 2009 – 2010, Paris, p. 70
  3. www.napoleonicsociety.com
  4. Aquilina, Sandra (12 март 2007). „Portrait of the artist“ Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine., The Malta Independent. Посетен на 15 май 2011 г.
  5. Ellul Vincenti, Norbert (11 май 1994): „Vassalli's Maltese Dream“, The Sunday Times (Malta), p. 20
  6. Sant, Alfred (4 май 2001). „Frans Sammut: A Man of Courage“, maltastar.com. Посетен на 15 май 2011 г.
  7. Maltese works in Esperanto Архив на оригинала от 2012-01-12 в Wayback Machine., The Malta Independent, 2 септември 2007 г. Посетен на 15 май 2001 г.
  8. New interpretation to oldest written document in Maltese Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine., maltamediaonline.com. Посетен на 15 май 2011 г.
  9. Azzopardi, Mario: „In Memoriam: Frans tal-Gaġġa u Ġerusalemm l-oħra“ in In-Nazzjon, 14 юни 2011 г.
  10. а б Serracino Inglott, Peter (15 май 2011). „Inheritance of icons“, The Sunday Times (Malta). Посетен на 25 май 2011 г.
  11. Sammut, Mark (15 май 2011). „Frans Sammut“, The Sunday Times (Malta). Посетен на 25 май 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]