Франц Верфел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Верфел
Werfel.jpg
Роден 10 септември 1890
Прага, Австро-Унгария
Починал 26 август 1945
(на 54 години)
Бевърли Хилс, САЩ
Подпис Signature Werfel1.jpg
Франц Верфел в Общомедия

Франц Верфел (на немски: Franz Werfel) е австрийски поет, романист, драматург и есеист. Също като Рилке, и той е роден в Прага и носи в творчеството си нещо от мистичното излъчване на "златния град".

Живот[редактиране | edit source]

Верфел израства в семейството на заможен търговец-евреин и следва в университетите на Лайпциг и Хамбург. Близко приятелство го свързва с пражките писатели Макс Брод и Франц Кафка. След едногодишна военна служба Франц Верфел се посвещава на литературата и с Валтер Хазенклевер и Курт Пинтус съставя прочутата експресионистична антология "Страшният съд" (1913-1921). През този период общува с поета Райнер Мария Рилке и с критика Карл Краус. През Първата световна война Верфел е мобилизиран и служи на Източния фронт.

Алма Малер през 1899 г.
Жилището на Фрнц Верфел и Алма Малер в Санари-сюр-Мер

След войната заживява във Виена, там се жени за Алма Малер - вдовицата на композитора Густав Малер - и предприема дълги плодотворни пътувания из Италия, Египет и Палестина, изпълнени с преживявания и творчество.

Националсоциализъм[редактиране | edit source]

Когато в Германия идва на власт националсоциализмът, Верфел е изключен от Пруската академия на литературата и творбите му са забранени, а след Аншлуса на Австрия в 1938 г. той е принуден да емигрира във Франция, а после в САЩ, където в 1941 г. получава американско гражданство. Заедно с други немски писатели-емигранти като братята Ман и Лион Фойхтвангер се установява в Бевърли Хилс, Калифорния, където умира, без да се завърне в родината си.

Творческо дело[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

Дълбоката религиозност на Франц Верфел, почерпана от еврейски и католически представи и предания, го довежда до социална изолация и вътрешна самота. В творчеството му се примесват боготърсачество с хладен психологизъм. Поезията му обаче, на която той особено държи, е изпълнена с хуманистичен патос — стихосбирките му "Приятел на света" [1] (1911), "Ние съществуваме" (1913) и "Един-друг" (1915) дават на младото поколение, запокитено сред хаоса на Първата световна война, духовна опора с призиви към любов и братство. Следват стихосбирките "Песни от трите царства" (1917), "Съдният ден" (1919), "Заклинания" (1923) и "Нови стихотворения" (1928).

Проза[редактиране | edit source]

Като разказвач Верфел си създава име преди всичко с новелите "Не убиецът, убитият е виновен" (1920) и "Смъртта на дребния буржоа" (1927). Голям интерес събуждат "Верди. Роман за една опера" (1924), "Абитуриентска среща. Историята на една младежка вина" (1928), "Барбара или Благочестието" (1929), "Сестрите от Неапол" (1931), "Песента на Бернадет" (1941) и посмъртно издаденият роман "Звездата на неродените" (1946). В късните произведения на Верфел основен мотив става страданието, болестта и смъртта. Личната драма на твореца придобива космически измерения.

Признание[редактиране | edit source]

Бюст на Верфел във Виена

Преди Аншлуса на Австрия Франц Верфел е удостоен за творчеството си с редица литературни отличия, межди които наградата "Грилпарцер" (1926), "Чехословашка държавна награда" (1927), наградата "Шилер" (1930) и "Австрийски кръст за заслуги за изкуство и наука" (1937).

В чест на писателя през 2002 г. във Висбаден е учредена награда за защита на човешките права "Франц Верфел".

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия
  • 1911 Der Weltfreund (Gedichte)
  • 1913 Wir sind (Gedichte)
  • 1915 Einander — Oden, Lieder, Gestalten
  • 1917 Gesänge aus den drei Reichen (ausgew. Ged.)
  • 1919 Der Gerichtstag (Gedichte)
  • 1923 Beschwörungen (Gedichte)
  • 1928 Neue Gedichte
"Верди. Роман за една опера" (1924)
Романи
  • 1924 Verdi. Roman der Oper
  • 1928 Der Abituriententag. Die Geschichte einer Jugendschuld
  • 1929 Barbara oder die Frömmigkeit
  • 1931 Die Geschwister von Neapel
  • 1933/47 Die vierzig Tage des Musa Dagh (hist. Roman, 2 Bde.)
  • 1937 Höret die Stimme (= 1956 Jeremias; hist. Roman)
  • 1939 Der veruntreute Himmel (urspr.: Der gestohlene Himmel)
  • 1941 Песента на Бернадет / Das Lied von Bernadette (филмиран през 1943)
Разкази и новели
  • 1920 Nicht der Mörder, der Ermordete ist schuldig
  • 1927 Der Tod des Kleinbürgers
  • 1927 Geheimnis eines Menschen (Novellen)
  • 1931 Kleine Verhältnisse
  • 1939 Weißenstein, der Weltverbesserer
  • 1941 Eine blaßblaue Frauenschrift
  • 1943 Géza de Varsany
Драми
  • 1911 Der Besuch aus dem Elysium (Einakter)
  • 1912 Die Versuchung
  • 1914 Die Troerinnen des Euripides
  • 1919 Mittagsgöttin (Zauberspiel)
Гробът на Верфел във Виена
  • 1920 Spiegelmensch („magische Verstrilogie“)
  • 1921 Bocksgesang (Tragödie)
  • 1922 Schweiger (Trauerspiel)
  • 1925 Juarez und Maximilian („dramatische Historie“)
  • 1926 Paulus unter den Juden („dramatische Legende“)
  • 1930 Das Reich Gottes in Böhmen („Tragödie eines Führers“)
  • 1936 Der Weg der Verheißung (Bibelspiel)
  • 1937 In einer Nacht
  • 1944 Jacobowsky und der Oberst („Komödie einer Tragödie“)
Посмъртни издания
  • 1946 Gedichte aus den Jahren 1908 bis 1945
  • 1946 Stern der Ungeborenen (Roman)
  • 1946 Zwischen Oben und Unten (Sammlung von Essays)
  • 1952 (1938/39 entstanden) Cella oder die Überwinder (Romanfragment)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Сторих добрина" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]