Франц Фюман

Франц Фюман
Franz Fühmann
	Франц Фюман Franz Fühmann
	Франц Фюман през 1973 г.
Роден	15 януари 1922 г. Рокитнице над Йизероу, Чехословакия
Починал	8 юли 1984 г. (62 г.) Източен Берлин, ГДР
Професия	белетрист, поет, драматург
Националност	Германия
Жанр	роман, новела, разказ, есе, пиеса, стихотворение
Направление	социалистически реализъм
Награди	Хайнрих Ман (1956)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Франц Фюман в Общомедия

Франц Фюман (на немски: Franz Fühmann), пълно име Франц Антония Йозеф Рудолф Мария Фюман, е германски писател, сред най-значимите литературни творци от Източна Германия, член на Германската академия на изкуствата (в ГДР). Автор е на романи, есета, стихотворения и книги за деца.

На младини е въодушевен от националсоциализма, но след Втората световна война става привърженик на социализма. Постепенно се настройва критично към развитието на ГДР, от което в късните си години е дълбоко разочарован.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Фюман е син на аптекар в Рокитнице над Йизероу сред планинския масив Кърконоше от Судетите. След основното си образование Фюман учи в йезуитски колеж в Калксбург край Виена, откъдето бяга през 1936 г. Завършва гимназия в Либерец, Северна Бохемия, и влиза в немския гимнастически съюз (по-късно судетско-немски клон на Хитлерюгенд). През 1937 г. става член на конния отряд на нацистката паравоенна организация Щурмабтайлунг.

През 1941 г. Фюман полага матура и за кратко следва математика в Карловия университет в Прага. Прекъсва, за да отбие задължителната трудова повинност и накрая постъпва във Вермахта. Служи като свързочник в кампанията срещу Съветския съюз и в Гърция. През 1945 г. попада в съветски плен, но още през 1946 г. е командирован в антифашистката фронтова школа в Ногинск край Москва.

През 1949 г. е освободен от военнопленничество и отива в ГДР, където живее до края на дните си в градчето Меркиш Буххолц в Бранденбург. Още през същата година встъпва в Национал-демократическата партия на Германия, подвластна на ГЕСП. До 1958 г. Фюман е културно-политически сътрудник в партийния апарат. Освен това от 1952 г. е член на председателството на Съюза на немските писатели. В ГЕСП остава до 1972 г. От 1958 г. до смъртта си е писател на свободна практика.

Наред с писателската си работа Фюман развива културна и политическа дейност. Дава път на мнозина млади автори, а в по-късни години се застъпва за писатели, репресирани от ръководството на ГДР. През 1976 г. е сред първите, подписали протестното писмо срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман.

Франц Фюман умира през 1984 г. от рак. Изричното му желание е да бъдде погребан в Меркиш Буххолц, а не в омразния му Берлин.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Griechischer Auszug; Stunde im April; Kalter Schnee im Dezember; Nacht am Paipussee; Jede Nacht erglühen neue Sterne, 1942
Stunde des Soldaten, 1944
Gedichte, 1950
Die Fahrt nach Stalingrad, Eine Dichtung, 1953
Die Nelke Nikos Gedichte, 1953
Aber die Schöpfung soll dauern, Gedichte, 1957
Die Richtung der Märchen, Gedichte, 1962

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Творби за деца и юноши (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Vom Moritz, der kein Schmutzkind mehr sein wollte, Erzählung, 1959

Мръсният Мориц, изд.: Народна култура, София (1963), прев. Димитър Стоевски

Lustiges Tier-ABC erzählt von Franz Fühmann mit vergnüglichen Bildern von Erich Schmitt, 1962
Reineke Fuchs. Neu erzählt von Franz Fühmann Erzählt nach dem Niederdeutschen und nach Simrock. Mit Bildern von Werner Klemke, 1964
Das Tierschiff. Die schönsten Tiermärchen aus aller Welt für Kinder gesammelt von Franz Fühmann, 1965
Das hölzerne Pferd: die Sage vom Untergang Trojas und von den Irrfahrten des Odysseus. Nach Homer und anderen Quellen neu erzählt, 1968
Shakespeare-Märchen, Nacherzählung, 1968
Das Nibelungenlied. Neu erzählt von Franz Fühmann, 1971
Prometheus. Die Titanenschlacht, Roman, 1974

Прометей, или битката на титаните, изд.: Отечество, София (1982), прев. Димитър Стоевски

Die dampfenden Hälse der Pferde im Turm von Babel, 1978
Märchen auf Bestellung, 1990
Von A bis Z. Ein Affenspaß für Alfons. Das lustige Tieralphabet für Kinder, 1992
Doris Zauberbein mit Illustrationen von Jacky Gleich und Porträtzeichnungen von Nora Gleich, 2004

Разкази (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Kameraden, 1955

Другари, изд.: Народна младеж, София (1963), прев. Христина Николова

Stürzende Schatten, 1959
Spuk. Aus den Erzählungen des Polizeileutnants K., 1961
Böhmen am Meer, Erzählung, 1962
Das Judenauto. Vierzehn Tage aus zwei Jahrzehnten, 1962
Ernst Barlach. Das schlimme Jahr, 1963
König Ödipus, Gesammelte Erzählungen, 1966
Der Jongleur im Kino oder Die Insel der Träume, 1970

Островът на мечтите, изд.: Народна култура, София (1974), прев. Недялка Попова и др.

Zweiundzwanzig Tage oder Die Hälfte des Lebens, 1973
Bagtelle, rundum positiv, 1978
Das Judenauto. Kabelkran und Blauer Peter. Zweiundzwanzig Tage oder die Hälfte des Lebens 1979
Irrfahrt und Heimkehr des Odysseus. Prometheus. Der Geliebte der Morgenröte und andere Erzählungen, 1980
Saiäns-fiktschen, Erzählungen, 1981
Den Katzenartigen wollten wir verbrennen. Meine Schulzeit im Dritten Reich, 1981
Unter den Paranyas. Traum-Erzählungen und -Notate, 1988
Im Berg. Texte und Dokumente aus dem Nachlaß, 1991

Драма[редактиране | редактиране на кода]

Kirke und Odysseus. Ein Ballett. Wieland Förster. Liebespaare. Ein graphischer Zyklus, 1984
Schlipperdibix und klapperdibax! Zwei Kasperlstücke, 1985
Die Schatten. Ein Hörspiel, 1986
Simplicius Simplicissimus; Der Nibelunge Not und andere Arbeiten für den Film, 1987
Alkestis. Stück mit Musik in einem ersten Akt, einem zweiten Akt, zwei dritten Akten und einem Vorspiel, 1989
Der glückliche Ritter von Trinitat oder Wie wird man Oberdiskutierer. Ein Puppenspiel in 4 Akten für Joachims sechs Puppen, 1999