Фращани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияФращани
Ορεινή
Общ изглед към Горно и Долно Фращани от планината Шарлия
Общ изглед към Горно и Долно Фращани от планината Шарлия
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Фращани
Фращани на картата на Гърция
Dimos Serron - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Фращани
Фращани на картата на дем Сяр и област Централна Македония
Координати: 41°12′00″ с. ш. 23°36′00″ и. д. / 41.2° с. ш. 23.6° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Население 820 (2001)
Надм. височина 684-693 m
Пощ. код 621 00
Тел. код 23210-5

Фра̀щани[1] (на гръцки: Ορεινή, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена[2]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), с 820 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Врондо) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (693 метра надморска височина) и Долно Фращани (684 метра надморска височина) - днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е от началното жителско име *Хвращане: х(в)раст, старобългарското хврастъ, руско хворост с обичайна замяна хв > ф. Сравнима е местността Фращане във Витоша.[3]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане - преди 350-400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.[4]

Според легендата селото е основано от трима братя - Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.[5]

В края на 19 век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[6]

Носия от Фращани. Етнографски музей в Драма

Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година.[7]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Фращене (Fraschténe) е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фращани:

Фращтен: християнско село, разделено на две части, горна и долна: Горен и Долен Фращен. 2 църкви; жителите българи се занимават със земеделие и превоз към града на товарни животни на въглища и дърва. Оттук минава пътят от Сяр към планината Шерлия, до чийто връх са два и половина часа, а до Сяр - 4 часа.[9]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Фращани като село с 227 български къщи.[10]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Долно Фращани, село на север от Сяр 3 1/2 часа. и на ЮЗ от Баница. Същото разстояние. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки и български, с гръцко училище с 25 ученика. Къщи 60; жители 350 души чисто българе.

Горно Фращане, село 1/4 час на СИ от Долно Фращане. Пътят е също тъй стръмен; същото състояние на жителите. Църква „Св. Дух“, дето се чете смесено; гръцко училище с 15 ученика. 60 къщи всички българе.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Фращан живеят 545, а в Долно Фращан - 780 българи.[12]

Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Фращани има 1 120 българи екзархисти, а в Горно Фращани - 768. И в двете села функционират български училища.[13] На 16 юли 1909 година видният екзархист Костадин Петров е убит от гръцки терористи между селата Календра и Еникьой.[14]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Фращани учител е Велик Георгиев, където учениците са 28 (27 момчета и 1 момиче), а в Долно Фращани учител е Паско Илиев, където учениците са 29 (27 момчета и 2 момичета).[15] Константин Георгиев посочва още, че Долно Фращани има 150 къщи, които са разположени в две махали и в двете има църкви.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Фращани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] По време на войната Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани - 150 къщи.[17]

В Гърция[редактиране | edit source]

Гръцката армия достига до селото на около 10-11 юли 1913 г.[18] Няколко дена преди пристигането на гръцките войски местното население било предупредено, че гърците при окупацията ще провеждат наказателни мерки. Ще търсят първо учителя и свещеника. Учителя Велик Георгиев и други селяни натоварват каквото могат да вземат и заминават за вътрешността на България.[19] През юли 1913 г. селото е опожарено от гръцката армия.[20] След Междусъюзническата война през 1913 година, по силата на Букурещки договор, селото остава в пределите на Гърция. Според преброяването на новите провинции на Кралство Гърция от 1913 г. Горно Фращани наброява 532 души, а Долно Фращани - 691 души.[21] След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10-15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в Селджиково (Калояново), Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), Белица, а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.[22]

В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско.[23] По споготбата Моллов - Кафандарис и предхождащите я споразумения, имотите на емигриралите българи са оценени от смесени комисии на много ниски цени и ликвидирани от гръцка страна с издаването на облигации и бонове. Облигациите се търгуват на безценица в България, а които не са продадени, с идването на комунизма са анулирани.

По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр. Жителите на Фращани и до днес говорят български език.[24]

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Фращани
  • България Андон Христов (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина, от Долно Фращани[25]
  • България Атанас Дуалчев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[26]
  • България Атанас Продромов (Проданов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, роден в Долно Фращани[27]
  • България Димитър Аргиров, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина[28]
  • България Димитър Илиев Терзийски, български революционер от ВМОРО
  • България Кръсте Стефанов (Кръсто, Кръстьо, 1887, 1888 или 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина, родом от Долно Фращани[29]
  • България Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[30]
  • България Петър Пантушев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[31]
  • България Стоян Занев (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 4 рота на 5 одринска дружина[32]
  • България Стоян Зарев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[33]
  • България Тодор Запрев (Запров, 1888 - ?), македоно-одрински опълченец, златар, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина, роден в Долно Фращани[33]
  • България Тодор Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[34]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Варианти на името Фра̀щене, Фращени, Фращен, Фращан.
  2. Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 211.
  4. Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
  5. Κοινότητα Ορεινής. Μια προσωπική μαρτυρία.
  6. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  7. Христо Христов. „Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век“. София, 1964.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 117.
  9. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
  10. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  11. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 836 - 937.
  12. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
  13. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  14. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
  15. а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  17. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  18. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С.
  19. По спомени на очевидци от селото.
  20. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С.
  21. Demombrement des habitants des nouvelles provinces de la Grece de 1913, Athens 1915, p. 45.
  22. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  23. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  24. Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 760.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 296.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 645.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 296.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 537.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  33. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.