Фращани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияФращани
Ορεινή
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Фращани
Фращани на картата на Гърция
Dimos Serron - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Фращани
Фращани на картата на дем Сяр и област Централна Македония
Координати: 41°12′00″ с. ш. 23°36′00″ и. д. / 41.2000, 23.6000 (G)
Данни
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Население 820 (2001)
Надм. височина 684-693 m
Пощ. код 621 00
Тел. код 23210-5

Фра̀щани или Фра̀щене (варианти Фращени, Фращен, Фращан, на гръцки: Ορεινή, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена[1] ) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), с 820 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Ори Врондус) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (684 метра надморска височина) и Долно Фращани (693 метра надморска височина) - днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.

[редактиране] История

[редактиране] Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от началното жителско име *Хвращане: х(в)раст, старобългарското хврастъ, руско хворост с обичайна замяна хв > ф. Сравнима е местността Фращане във Витоша.[2]

[редактиране] В Османската империя

Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане - преди 350-400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.[3]

Според легендата селото е основано от трима братя - Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.[4]

В края на 19 век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[5]

Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година.[6]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Фращене (Fraschténe) е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фращани:

„ Фращтен: християнско село, разделено на две части, горна и долна: Горен и Долен Фращен. 2 църкви; жителите българи се занимават със земеделие и превоз към града на товарни животни на въглища и дърва. Оттук минава пътят от Сяр към планината Шерлия, до чийто връх са два и половина часа, а до Сяр - 4 часа.[8] “

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Фращани като село с 227 български къщи.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Фращан живеят 545, а в Долно Фращан - 780 българи.[10]

Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Фращани има 1 120 българи екзархисти, а в Горно Фращани - 768. И в двете села функционират български училища.[11] На 16 юли 1909 година видният екзархист Костадин Петров е убит от гръцки терористи между селата Календра и Еникьой.[12]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Фращани учител е Вел. Георгиев, където учениците са 28 (27 момчета и 1 момиче), а в Долно Фращани учител е Паско Илиев, където учениците са 29 (27 момчета и 2 момичета).[13] Константин Георгиев посочва още, че Долно Фращани има 150 къщи, които са разположени в две махали и в двете има църкви.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Фращани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] По време на войната Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани - 150 къщи.[15]

[редактиране] В Гърция

След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. По време на войната е опожарено от гръцката армия.[16] След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10-15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в Селджиково (Калояново), Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.[17]

В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско.[18]

По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр. Жителите на Фращани и до днес говорят български език.[19]

[редактиране] Личности

Родени във Фращани
  • България Андон Христов (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина, от Долно Фращани[20]
  • България Атанас Дуалчев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[21]
  • България Атанас Продромов (Проданов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, роден в Долно Фращани[22]
  • България Димитър Аргиров (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[23]
  • България Димитър Илиев Терзийски, български революционер от ВМОРО
  • България Кръсте Стефанов (Кръсто, Кръстьо, 1887, 1888 или 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина, родом от Долно Фращани[24]
  • България Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[25]
  • България Петър Пантушев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[26]
  • България Стоян Занев (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 4 рота на 5 одринска дружина[27]
  • България Стоян Зарев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[28]
  • България Тодор Запрев (Запров, 1888 - ?), македоно-одрински опълченец, златар, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина, роден в Долно Фращани[28]
  • България Тодор Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[29]

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
  2. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 211.
  3. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
  4. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Μια προσωπική μαρτυρία.
  5. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  6. ↑ Христо Христов. „Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век“. София, 1964.
  7. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 117.
  8. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
  9. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  10. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
  11. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  12. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
  13. ↑ а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  15. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  16. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С.
  17. ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 760.
  21. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 296.
  23. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 645.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 296.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 537.
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  28. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.
Дем Сяр
Сяр (Серес) | Агова махала (Аделфико) | Геди Дермен (Ептамили) | Горна Камила (Ано Камила) | Горно Броди (Ано Вронду) | Горно Караджово (Моноклисия) | Гудели (Вамвакуса) | Дервешен (Инуса) | Джами махала (Кувуклия) | Долна Камила (Като Камила) | Долно Хомондос (Като Митруси) | Долно Христос (Като Христос) | Дутлия (Елеонас) | Еникьой (Проватас) | Заба (Кринос) | Каваклия (Левконас) | Какараска (Агия Елени) | Календра (Кала Дендра) | Карликьой (Хионохори) | Комарян (Кумария) | Копеки (Скутари) | Мертатово (Ксиротопос) | Метох (Като Метохи) | Мрамор (Хрисопиги) | Неволен (Вамвакия) | Нова махала (Пепония) | Ореховец (Мармарас) | Сал махала (Константинато) | Серски манастир „Свети Йоан Предтеча“ | Фращани (Орини) | Хомондос (Митруси) | Чучулигово (Анагнестиси)

Исторически села: Баница | Вишен | Лакос
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8&oldid=4591210“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици