Фредерик Джеймисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фредерик Джеймисън
философ
Роден 14 април 1934 г. (1934-04-14) (80 г.)
Кливланд, Охайо, САЩ
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20-ти и 21-ви век
Школа Марксизъм
Основни интереси Постмодернизъм, Модернизъм, научна фантастика, Утопия, история, наратив, културни изследвания, диалектика, структурализъм
Основни идеи Създаване на когнитивни карти,
национална алегория,
политическо несъзнавано


Фредерик Джеймисън (р. 14 април 1934) е американски литературен критик и марксистки политически теоретик.

Той е най-добре познат и известен със своя анализ на съвременните културни тенденции, дори веднъж описва постмодернизма като спациализация [1] на културата под натиска на организирания капитализъм.

Най-известните книги на Джеймисън включват „Постмодернизъм. Културната логика на късния капитализъм“ (Postmodernism: The Cultural Logic of Late Capitalism), „Политическо несъзнавано“ (The Political Unconscious) и „Марксизъм и форма“ (Marxism and Form).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Кливланд, щат Охайо, САЩ.

През 1954 г., след завършването на Хавърфордския колеж, където сред професорите му е Уейн Буут, продължава следването си в университетите на Екс ан Прованс, Мюнхен и Берлин, където изучава съвременните клонки на континенталната философия, включително избуялия по онова време структурализъм. Година по-късно се връща в САЩ, където защитава докторска дисертация в Йейлския университет с научен ръководител Ерих Ауербах. Дисертацията е издадена в книга през 1961 г. - „Сартър: Произход на стила“. В нея Джеймисън следва идеите на Ауербах за анализ на литературната форма паралелно със социалната история. В творчеството на Сартър Джеймисън разглежда взаимоотношенията между поезия, история и философия. Дисертацията на Джеймисън се различава значително от доминиращите в американските академични среди по онова време логически позитивизъм във философията и лингвистиката и нюкритицистки формализъм в литературознанието. Въпреки това тя му отваря вратите за преподавателско място в Харвардския университет, където е ангажиран през цялата първа половина на 60-те години.

През 1969 г. Джеймисън става съучредител на Марксистката литературна група с няколко от своите студенти в Калифорнийския университет в Сан Диего.[2]

Според Винсънт Лийч публикуването на „Политическото несъзнавано“ превръща Джеймисън във водещия марксистки литературовед в САЩ.[3]

Студията „Постмодернизмът, или Културната логика на късния капитализъм“ първоначално е публикувана в списание New Left Review през 1984 г., докато Джеймисън е професор по литературознание и история на идеите в Калифорнийския университет в Санта Круз. През 1991 г. студията прераства в цяла монография със същото заглавие и се превръща в изходна точка за най-големия дебат през 90-те върху постмодернизма.

Джеймисън е Уилям А. Лейн професор по Сравнително литературознание и романски литератури в Университета Дюк.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Sartre: The Origins of a Style. (Сартър: Произход на стила) New Haven: Yale University Press, 1961.
  • Marxism and Form: Twentieth Century Dialectical Theories of Literature. (Марксизмът и формата: диалектическите теории за литературата през ХХ в.) Princeton: Princeton University Press, 1971.
  • The Prison-House of Language: A Critical Account of Structuralism and Russian Formalism. (Затворът на езика: критическа оценка на структурализма и руския формализъм) Princeton: Princeton University Press, 1972.
  • Fables of Aggression: Wyndham Lewis, the Modernist as Fascist. (Легенди за агресията: Уиндам Луис, модернистът като фашист) Berkeley: University of California Press, 1979.
  • The Political Unconscious: Narrative as a Socially Symbolic Act. (Политическото безсъзнателно: наративът като социално-символичен акт) Ithaca, N.Y.: Cornell University Press, 1981.
  • The Ideologies of Theory. Essays 1971–1986. Vol. 1: Situations of Theory. (Идеологии на теорията: есета от 1971–1986. Т.1: Ситуации в теорията) Minneapolis: University of Minnesota Press, 1988.
  • The Ideologies of Theory. Essays 1971–1986. Vol. 2: The Syntax of History. (Идеологии на теорията: есета от 1971–1986. Т.2: Синтаксисът на историята) Minneapolis: University of Minnesota Press, 1988.
  • Late Marxism: Adorno, or, The Persistence of the Dialectic. (Късният марксизъм: Адорно, или Постоянството на диалектиката) London & New York: Verso, 1990.
  • Signatures of the Visible. (Сигнатури на видимото) New York & London: Routledge, 1990.
  • Postmodernism, or, The Cultural Logic of Late Capitalism. (Постмодернизмът, или Културната логика на късния капитализъм) Durham, NC: Duke University Press, 1991.
  • The Geopolitical Aesthetic: Cinema and Space in the World System. (Геополитическата естетика: киното и пространството в световната система) Bloomington: Indiana University Press, 1992.
  • The Seeds of Time. The Wellek Library lectures at the University of California, Irvine. (Семената на времето. Лекции в чест на Рене Уелек в Калифорнийския университет в Ървайн) New York: Columbia University Press, 1994.
  • Brecht and Method. (Брехт и методът) London & New York: Verso, 1998.
  • The Cultural Turn. (Културният обрат: Избрани текстове върху постмодернизма, 1983–1998) London & New York: Verso, 1998.
  • A Singular Modernity: Essay on the Ontology of the Present. (Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето) London & New York Verso, 2002.
  • Archaeologies of the Future: The Desire Called Utopia and Other Science Fictions. (Археологии на бъдещето) London & New York: Verso, 2005.
  • The Modernist Papers. (Текстове върху модернизма) London & New York Verso, 2007.
  • Jameson on Jameson: Conversations on Cultural Marxism. (Джеймисън за Джеймисън: Разговори за културологичния марксизъм) Durham, NC: Duke University Press, 2007.
  • Valences of the Dialectic. (Валенции на диалектическото) London & New York: Verso, 2009.
  • The Hegel Variations: On the Phenomenology of Spirit. (Вариации по Хегел: Върху Феноменология на духа) London & New York: Verso, 2010.
  • Representing 'Capital': A Reading of Volume One. (Представяйки „Капиталът“: Прочит на том първи) London & New York: Verso, 2011.

На български[редактиране | edit source]

  • Фредерик Джеймисън, Постмодернизмът и консуматорското общество. - В: Американската философия в края на ХХ век. Антология. С., Просвета, 1995.
  • Фредрик Джеймисън, Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето, превод от английски Капка Герганова, София: Критика и хуманизъм, 2005.[4], [5]

Награди[редактиране | edit source]

  • 2012 - шести носител на наградата за цялостен принос на Американската асоциация на съвременния език (на английски: The Modern Language Association of America, MLA)
  • 2008 - носител на Холберговата награда за изследванията му върху „отношението между социалните формации и културните форми“. Наградата е в размер на 4.6 милиона норвежки крони (приблизително 648 хиляди долара).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Виж en:Spatialization
  2. mlg.eserver.org
  3. Vincent B. Leitch, American Literary Criticism from the 1930s to the 1980s, New York: Columbia University Press, p. 382.
  4. Албена Вачева, „Естетика на репрезентационните разриви“, рец. в електронно списание LiterNet, 3 май 2005, № 5 (66)
  5. Станимир Панайотов, „Модерното, разказано за постмодернисти“, рец. в електронно списание LiterNet, 14 май 2006, № 5 (78)

Външни препратки[редактиране | edit source]