Фредерик Джеймисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фредерик Джеймисън
Fredric Jameson
американски литературен и политически теоретик
През 2011 г.
През 2011 г.
Роден
14 април 1934 г. (90 г.)
Учил вЙейлски университет[1]
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на 20-и и 21 век
ШколаМарксизъм
ИнтересиПостмодернизъм, Модернизъм, научна фантастика, Утопия, история, наратив, културни изследвания, диалектика, структурализъм
ИдеиСъздаване на когнитивни карти,
национална алегория,
политическо несъзнавано
Повлиян
 
Жак Лакан, Карл Маркс, Ленин, Хегел, Сартър, Теодор Адорно, Дьорд Лукач, Валтер Бенямин, Eрнест Мандел, Ерих Ауербах, Реймънд Уилямс, Ернст Блох, Луи Алтюсер, Франкфуртска школа, Лиотар
ПовлиялСлавой Жижек, Пери Андерсън, Гопал Балакришнан
Научна дейност
ОбластЛитературна критика, теория на литературата
Учил приЕрих Ауербах
Работил вХарвардски университет
Калифорнийски университет в Сан Диего
Калифорнийски университет в Санта Круз
Университет Дюк
Членува вАмериканска академия за изкуство и наука
Фредерик Джеймисън в Общомедия

Фредерик Джеймисън (на английски: Fredric Jameson) е американски литературен критик и марксистки политически теоретик.

Известен е на първо място със своя анализ на съвременните културни тенденции, дори веднъж описва постмодернизма като спациализация на културата под натиска на организирания капитализъм.

Най-прочутите книги на Джеймисън включват „Постмодернизъм. Културната логика на късния капитализъм“ (Postmodernism: The Cultural Logic of Late Capitalism), „Политическо несъзнавано“ (The Political Unconscious) и „Марксизъм и форма“ (Marxism and Form).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1934 г. в Кливланд, щат Охайо, САЩ.

През 1954 г., след завършването на Хавърфордския колеж, където сред професорите му е Уейн Буут, продължава следването си в университетите на Екс ан Прованс, Мюнхен и Берлин, където изучава съвременните клонки на континенталната философия, включително избуялия по онова време структурализъм. Година по-късно се връща в САЩ, където защитава докторска дисертация в Йейлския университет с научен ръководител Ерих Ауербах. Дисертацията е издадена в книга през 1961 г. – „Сартър: Произход на стила“. В нея Джеймисън следва идеите на Ауербах за анализ на литературната форма паралелно със социалната история. В творчеството на Сартър Джеймисън разглежда взаимоотношенията между поезия, история и философия. Дисертацията на Джеймисън се различава значително от доминиращите в американските академични среди по онова време логически позитивизъм във философията и лингвистиката и нюкритицистки формализъм в литературознанието. Въпреки това тя му отваря вратите за преподавателско място в Харвардския университет, където е ангажиран през цялата първа половина на 60-те години.

През 1969 г. Джеймисън става съучредител на Марксистката литературна група с няколко от своите студенти в Калифорнийския университет в Сан Диего.[2]

Според Винсънт Лийч публикуването на „Политическото несъзнавано“ превръща Джеймисън във водещия марксистки литературовед в САЩ.[3]

Студията „Постмодернизмът, или Културната логика на късния капитализъм“ първоначално е публикувана в списание New Left Review през 1984 г., докато Джеймисън е професор по литературознание и история на идеите в Калифорнийския университет в Санта Круз. През 1991 г. студията прераства в цяла монография със същото заглавие и се превръща в изходна точка за най-големия дебат през 90-те върху постмодернизма.

Джеймисън е Уилям А. Лейн професор по Сравнително литературознание и романски литератури в Университета Дюк.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sartre: The Origins of a Style. (Сартър: Произход на стила) New Haven: Yale University Press, 1961.
  • Marxism and Form: Twentieth Century Dialectical Theories of Literature. (Марксизмът и формата: диалектическите теории за литературата през ХХ в.) Princeton: Princeton University Press, 1971.
  • The Prison-House of Language: A Critical Account of Structuralism and Russian Formalism. (Затворът на езика: критическа оценка на структурализма и руския формализъм) Princeton: Princeton University Press, 1972.
  • Fables of Aggression: Wyndham Lewis, the Modernist as Fascist. (Легенди за агресията: Уиндам Луис, модернистът като фашист) Berkeley: University of California Press, 1979.
  • The Political Unconscious: Narrative as a Socially Symbolic Act. (Политическото безсъзнателно: наративът като социално-символичен акт) Ithaca, N.Y.: Cornell University Press, 1981.
  • The Ideologies of Theory. Essays 1971 – 1986. Vol. 1: Situations of Theory. (Идеологии на теорията: есета от 1971 – 1986. Т.1: Ситуации в теорията) Minneapolis: University of Minnesota Press, 1988.
  • The Ideologies of Theory. Essays 1971 – 1986. Vol. 2: The Syntax of History. (Идеологии на теорията: есета от 1971 – 1986. Т.2: Синтаксисът на историята) Minneapolis: University of Minnesota Press, 1988.
  • Late Marxism: Adorno, or, The Persistence of the Dialectic. (Късният марксизъм: Адорно, или Постоянството на диалектиката) London & New York: Verso, 1990.
  • Signatures of the Visible. (Сигнатури на видимото) New York & London: Routledge, 1990.
  • Postmodernism, or, The Cultural Logic of Late Capitalism. (Постмодернизмът, или Културната логика на късния капитализъм) Durham, NC: Duke University Press, 1991.
  • The Geopolitical Aesthetic: Cinema and Space in the World System. (Геополитическата естетика: киното и пространството в световната система) Bloomington: Indiana University Press, 1992.
  • The Seeds of Time. The Wellek Library lectures at the University of California, Irvine. (Семената на времето. Лекции в чест на Рене Уелек в Калифорнийския университет в Ървайн) New York: Columbia University Press, 1994.
  • Brecht and Method. (Брехт и методът) London & New York: Verso, 1998.
  • The Cultural Turn. (Културният обрат: Избрани текстове върху постмодернизма, 1983 – 1998) London & New York: Verso, 1998.
  • A Singular Modernity: Essay on the Ontology of the Present. (Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето) London & New York Verso, 2002.
  • Archaeologies of the Future: The Desire Called Utopia and Other Science Fictions. (Археологии на бъдещето) London & New York: Verso, 2005.
  • The Modernist Papers. (Текстове върху модернизма) London & New York Verso, 2007.
  • Jameson on Jameson: Conversations on Cultural Marxism. (Джеймисън за Джеймисън: Разговори за културологичния марксизъм) Durham, NC: Duke University Press, 2007.
  • Valences of the Dialectic. (Валенции на диалектическото) London & New York: Verso, 2009.
  • The Hegel Variations: On the Phenomenology of Spirit. (Вариации по Хегел: Върху Феноменология на духа) London & New York: Verso, 2010.
  • Representing 'Capital': A Reading of Volume One. (Представяйки „Капиталът“: Прочит на том първи) London & New York: Verso, 2011.
  • The Antinomies of Realism. London & New York: Verso, 2013.
  • The Ancients and the Postmoderns: On the Historicity of Forms. London & New York: Verso, 2015.
  • An American Utopia: Dual Power and the Universal Army. Ed. Slavoj Žižek. London and New York: Verso. 2016.
  • Raymond Chandler: The Detections of Totality. London and New York: Verso. 2016.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Фредерик Джеймисън, Постмодернизмът и консуматорското общество. – В: Американската философия в края на ХХ век. Антология. С., Просвета, 1995.
  • Фредрик Джеймисън, Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето, превод от английски Капка Герганова, София: Критика и хуманизъм, 2005.[4], [5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2014 – Книгата му The Antinomies of Realism печели наградата „Труман Капоти“ за литературна критика[6]
  • 2012 – шести носител на наградата за цялостен принос на Американската асоциация на съвременния език (на английски: The Modern Language Association of America, MLA)[7]
  • 2008 – носител на Холберговата награда за изследванията му върху „отношението между социалните формации и културните форми“. Наградата е в размер на 4.6 милиона норвежки крони (приблизително 648 хиляди долара).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ gsas.yale.edu
  2. ↑ ((en)) A Short History of the MLG, сайт на Marxist Literary Group, архивирано на 11 септември 2015 г.
  3. ↑ Vincent B. Leitch, American Literary Criticism from the 1930s to the 1980s, New York: Columbia University Press, p. 382.
  4. ↑ Албена Вачева, „Естетика на репрезентационните разриви“, рец. в електронно списание LiterNet, 3 май 2005, № 5 (66)
  5. ↑ Станимир Панайотов, „Модерното, разказано за постмодернисти“, рец. в електронно списание LiterNet, 14 май 2006, № 5 (78)
  6. ↑ ((en)) Christopher Clair, „Fredric Jameson receives Truman Capote Award“, Iowa Now, 23 май 2014.
  7. ↑ ((en)) Eric Ferreri, „Fredric Jameson to Receive Lifetime Achievement Award“, Duke Today, 4 декември 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фредерик_Джеймисън&oldid=11873172“.