Фрезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фрезия
Freesia.jpg
Култивирани фрезии
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Angiosperms Покритосеменни
клас: Monocots Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Iridaceae Перуникови
род: Freesia Фрезия
Научно наименование
Уикивидове Freesia
(Jacquin) Klatt
Видове

Виж текста

Фрезия (Ecklon ex Klatt) е род от 14–16 видове цъфтящи растения от семейство Перуникови, произхождащи от Африка. От 14 вида, 12 са родом от провинция Кейп, Южна Африка, останалите два вида произхождат от тропическа Африка, а един е разпространен на север от екватора в Судан. Този род растения носи името на немския ботаник и лекар Фредерик Фрезе (1795–1876).[1]

Фрезиите са тревисти растения, които израстват от луковица широка 1–2.5 cm в диаметър и образуват туфа от прави, дълги и много тесни листа с дължина от 10 до 30 cm. Стъблото е дълго 10-40 cm, слабо разклонено с малко листа. Стъблото е крехко и на върха си образува ароматен цвят, формата на който наподобява фуния.

Видове

Фрезиите са подходяща храна за ларвите на някои видове пеперуди (Lepidoptera) включително и на някои нощни пеперуди.

Култивиране и употреба[редактиране | edit source]

Фрезиите са много популярни градински растения, отглеждани най-вече заради техните силно ароматни цветове. Видът, който най-често бива култивиран, е F. refracta, който през 19 век бива смесен с вида F. leichtlinii. Многобройни сортове са създадени от тези видове, като розовата и жълтата цветна форма на F. corymbosa. Модерните тетраплоидни сортове имат цветове, които варират от бяло до жълто, розово, червено и синьо-лилаво. Те са широко култивирани и лесно се размножават чрез семена. Поради специфичния им и приятен аромат, те често се използват в кремове за ръце, шампоани, свещи и т.н.

За съжаление, обаче, фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна. Изисква лека, пропусклива почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Трябва да се знае, че растението не понася солена и кисела почва. Киселинността може да се промени като в почвената смес се сложи и малко негасена вар или стрит тебешир.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Manning, John; Goldblatt, Peter. The Iris Family: Natural History & Classification. Portland, Oregon, Timber Press, 2008. ISBN 0-88192-897-6. с. 149–52.
  • Goldblatt, P. (1982) Systematics of Freesia Klatt (Iridaceae) J. South African Bot. 48:39-93.

Външни препратки[редактиране | edit source]