Френсис Макклинток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Френсис Леополд Макклинток

Френсис Леополд Макклинток (на английски Francis Leopold McClintock) (8 юли 1819 - 17 ноември 1907) ирландски полярен изследовател, адмирал от флота на Великобритания.

Ранни години 1819-1848[редактиране | edit source]

Роден в Дъндолк, Ирландия. На дванайсетгодишна възраст, през 1831 г. постъпва като доброволец в Кралския военноморски флот. На 29 юли 1845 г. е произведен в чин лейтенант.

Експедиционна дейност 1848-1859[редактиране | edit source]

Участва в четири експедиции изпратени от английското правителство към Канадския арктичен архипелаг за търсене на изчезналата експедиция на Джон Франклин.

Участие в експедицията на Джеймс Кларк Рос 1848-1849[редактиране | edit source]

През 1848-1849 участва в експедицията на Джеймс Кларк Рос в протока Бароу.

Участие в експедицията на Хорацио Остин 1849-1851[редактиране | edit source]

През 1849-1851 г. взема участие отряда на Хорацио Томас Остин, като самостоятелно през юни 1851 г. извършва поход на ски на запад от остров Грифит (74°35′ с. ш. 95°30′ з. д. / 74.583333° с. ш. 95.5° з. д., в протока Бароу, на юг от остров Корнуолис), като изследва южното и югозападно крайбрежие на остров Батърст, пресича протока Остин (проток))Остин (между Батърст на североизток и остров Байам-Мартин на югозапад), изследва оостров Байам-Мартин, пресича протока Байам (между Байам-Мартин на изток и остров Мелвил на запад) и достига до остров Мелвил. Като цяло изминава над 1300 км, като първи от западноевропейските полярници практически използва ескимоски шейни теглени от кучета. На остров Бичи намира остатъци от първия зимен лагер на експедицията на Джон Франклин.

Участие в експедицията на Едуард Белчер 1852-1854[редактиране | edit source]

От 1852 до 1854 г. участва в експедицията на Едуард Белчер. Самостоятелно през април 1853 г. открива и картира северозападното крайбрежие на остров Мелвил и на северозапад от него открива остров Принц Патрик (15 848 км2, 76°45′ с. ш. 119°30′ з. д. / 76.75° с. ш. 119.5° з. д.). Движи се на юг през протоците Фицуилям (между Мелвил на югоизток и Принц Патрик на северозапад) и Келет (между Мелвил на изток и остров Еглинтън на запад) и открива и картира западното крайбрежие на остров Мелвил. От средата на май до средата на юни картира източното и северно крайбрежие на Принц Патрик до залива Сателайт (77°23′ с. ш. 117°16′ з. д. / 77.383333° с. ш. 117.266667° з. д., на северното крайбрежие). В северния вход на протока Фицуилям открива остров Емералд (549 км2, 76°48′ с. ш. 114°07′ з. д. / 76.8° с. ш. 114.116667° з. д.). На 18 юли се завръща в базата, като за 105 дни с кучешки впрягове преминава около 2200 км.

След завръщането си в Англия Макклинток, заедно с другите участници в експедицията Едуард Белчер и Робърт Макклур са предадени на съд с обвинението, че са изоставили два кораба в Арктика. Скоро са оправдани и наградени с парични премии за постигнатите успехи, а Макклинток на 21 октомври 1854 г. е произведен в капитан.

Намиране на изчезналата експедиция на Джон Франклин 1857-1859[редактиране | edit source]

През 1857-1859 г. на кораба „Фокс“ предприема четвърта експедиция за търсене на Джон Франклин, организирана и спонсорирана изцяло от вдовицата на Франклин Джейн Франклин.

Поради неблагоприятната ледова обстановка тази година първото зимуване извършва в Бафиновия залив, а второто в източната част на протока Бело (между п-ов Бутия на юг и остров Сомърсет на север). В началото на 1859 г., по време на подготовката за предстоящите походи, Макклинток и спътниците му виждат и закупуват от местните ескимоси много вещи на моряците от "Еребус" и "Тирър". На 1 март 1859 г. открива местоположението на Северния магнитен полюс. В началото на април Макклинток заедно с лейтенант Уилям Хобсън и няколко матроси тръгва на поход за изследване на западното крайбрежие на п-ов Бутия и целия бряг на остров Кинг Уилям. На югозападния бряг на Бутия отряда се разделя на две групи. Макклинток продължава в южно направление, а Хобсън – на запад и югозапад. На 20 април 1859 г., в най-северната част на острова (нос Феликс) Хобсън открива остатъците от последния лагер на експедицията на Франклин на остров Кинг Уилям (69°05′ с. ш. 97°15′ з. д. / 69.083333° с. ш. 97.25° з. д.) и негово писмо, в което обяснява причините за гибелта на експедицията. Тези сведения са допълнени от информацията дадена от местните ескимоси и съдбата на изчезналата експедиция е изяснена окончателно. Събраните материали по време на експедицията са публикувани през 1860 под заглавието: "The voyage of the “Fox” in the Arctic seas".

Последни години 1859-1907[редактиране | edit source]

След завръщането си от своята последна, четвърта експедиция в Арктика Макклинток продължава да служи в Кралския военноморски флот. На 1 октомври 1871 г. става контраадмирал, на 5 август 1877 - вицеадмирал, а на 7 юли 1884 - пълен адмирал и излиза в оставка. Умира на 17 ноември 1907 г. в Лондон.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francis Leopold McClintock“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.